Когато булдозерите разкриват древни светилища

Представи си, че си строителен работник и копаеш нов път в Северна Италия. Изведнъж машината удря нещо твърдо. Разчистваш калта и виждаш каменни колони, останали от хиляди години. Точно това се случи край Падуа при строежа на магистрала 10.

Неочаквана находка

Работниците копаели в речна тиня, дебела почти три метра. Вместо обикновена пръст, те открили основите на древен храм. Мястото е в село Понсо и сега е част от новото трасе. Съвременното строителство случайно разкрило следи от времето преди римляните.

В храма имало каменни плочи с надписи на латински и на венетски — древния език на племената, които живели тук преди повече от две хиляди години. Надписите разказвали за дълъг период на ползване.

Храмът, който оцелял през промените

Важното е, че храмът не бил просто изоставен. Първо го ползвали венетите през V и IV век пр.н.е. Когато дошли римляните, те не го разрушили. Просто го приспособили към техните нужди. Има доказателства за колонна структура, която обикновено се строяла само за важни места.

Камъните, които говорят

Археолозите открили десетки малки каменни стълбчета — наричани „ципи“. Те са служели за граници, за маркери или за обозначаване на свещени места. Някои от тях били гравирани от всички страни и са имали специално значение. Лater римляните ги използвали повторно за настилка на пътища.

Какво скрила реката

Около I век от н.е. река Адидже преляла и затопила цялото светилище. Голяма част от храмът се покрила под слой тиня и нанос. Но именно този нанос го запазил. Калта го защитила от времето и от разруха. Без реката ние нямаше да имаме тези надписи днес.

Още какво ни предстои да научим

Архиологовете продължават да разчитат надписите и да изследване мястото. Те вече знаят, че светилището имало значение и след римското завладяване. Не само за религията — то било част от цалостната древна пейзаж.