Едно 2500-годишно капсулирано в кладенец откритие, което променя разбирането ни за етруските

Хващаш ли се, че археолози в Италия попаднаха на нещо наистина невероятно? Става дума за древен кладенец, който се оказва своеобразна капсула на времето — пълен с ритуали отпреди хиляди години. И най-интересното? Там има както празненства, така и смърт. Целият човешки живот, затворен в една дупка в земята.

Екип от Болонският университет копаел в Археологическия парк "Каинуа" — това е етруско селище край днешна Болоня, ако се чудиш къде точно. Етруските са били цивилизация, съществувала много преди римляните да завладеят Италия. Имали са си храмове, сложни религиозни практики и изглежда са отнасяли много сериозно изкопаването на кладенци.

На дъното на този кладенец изследователите открили две наистина красиви бронзови статуетки на жени, които все още имали оригиналния си блясък. Представи си — повече от две хиляди години под земята и пак блестят като в деня, в който са ги поставили там. Освен това намерили бронзов поднос — може да не звучи като нещо вълнуващо, но всъщност това е ПЪРВИЯТ бронзов поднос, правен от етруски, който изобщо е намерен. Обикновено правели такива неща от керамика, така че бронзът бил истинска рядкост.

Сега идва най-интересното. Археолозите смятат, че тези подношения са свързани с РАЖДАНЕТО. Не точно човешкото раждане, а "раждането" на самия град. Етруските вярвали, че бронзът — направен от мед и калай — символизира живота и сътворението. Затова, когато основавали нов този нов city, хвърлили бронзовите фигурки и подноса в кладенеца като вид "здрасти, ние сме тук!" подарък. Яко начална позиция, нали?

Кладенецът се намирал точно в свещената зона на града, съвсем близо до два големи храма, посветени на етруските версии на Юпитер и Юнона — казвали се Тиния и Уни. И Уни била наистина важна — богиня на жените, брака, раждането и растежа. Същинска покровителка на плодовитостта под всякаква форма. Съвсем логично е кладенец, посветен на нея, да получава празнични подаръци за раждане и живот.

Но чакай, има още. Защото в ДРУгия край на историята на кладенеца откриваме нещо доста по-мрачно: скелетите на двама възрастни — мъж и жена. Не са жертвоприношения, уверяват ни изследователите — смъртта им не била насилствена. Изглежда, че тялото им било поставено там нарочно, за да ЗАТВОРЯТ кладенеца, когато престанал да се използва. Когато градът приключил с този водоизточник, направили ритуал да го запечатат завинаги, слагайки човешки останки вътре. Мрачно? Малко. Но и доста интересно, нали?

Ето кое е толкова готино в археологията. Не просто намираме случайни стари вещи — подреждаме парчета от това как са живеели хората, в какво са вярвали и как са отбелязвали големите моменти в живота. Един кладенец не е просто кладенец. Бил е водоизточник, свещено място, символ на съществуването на града и накрая — гробно място. Всичко в едно.

Ръководителката на разкопките, професор Елизабета Гови, го каза много хубаво: всичко се свързва в една история за ритуали, центрирани около женското начало. За този етруски град в Апенините земеделската и човешката плодовитост не били просто нещо хубаво за има — били жизнено необходими за оцеляването. Затова и свещените кладенци отразявали това.

Бронзовите съкровища отиват в Националния етруски музей в Марцаботе, където ще помогнат да разберем още повече за тези fascinating people, които практически измислили ритуалите за основаване на cities в Италия. Римляните по-късно сигурно са си заели някои от техните идеи.

Не знам за теб, но аз помисля за това и изведнъж се радвам, че просто... отварям крана, когато съм жаден. Без свещени подаръци.