Какво всъщност е бяло джудже?
Преди да стигнем до странните неща, нека изясним основите. Бяло джудже е това, което остава от ядрото на звезда като Слънцето, след като тя умре. Представи си звезда, горяла милиарди години, а после бавно угаснала и оставила след себе си гъста, гореща топка от звездени останки. Малко, но яко – плътността им е невероятна и гравитацията им е сериозна.
А сега започва забавната част.
Откритието, което смая учените
Има едно бяло джудже на име RXJ0528+2838, което се намира на около 730 светлинни години от Земята. То е част от двойна система – има звезда-партньор, която се върти около него, сякаш танцуват в космоса.
Докато тази система се носи през галактиката, тя си пробива път през междузвездния газ и създава нещо, наречено ударна вълна на носа. Представи си вълната, която се образува пред кораб, или тази, дето се получава като подадеш ръка през прозореца на движеща се кола. Извита дъга от материал – наистина красива на снимките.
Ето обаче проблемът: това не би трябвало да съществува.
Защо това е толкова важно?
Тук науката става наистина объркваща. Когато астрономите изучават двойни системи с бели джуджета, обикновено очакват да видят нещо, наречено акреционен диск – по същество пица-подобен пръстен от газ и прах, изтеглен от партньорската звезда, който се върти навътре към бялото джудже като вода, обикаляща около канала на мивката.
Този диск обикновено е това, което захранва всякакви драматични потоци или мъглявини около тези системи. Той е двигателят зад фойерверките, така да се каже.
Но когато изследователите насочиха много големия телескоп на ESO към RXJ0528+2838, те откриха... нищо. Няма диск. Абсолютно нищо. Само бялото джудже, партньорът му и необяснимата ударна вълна, сияеща пред тях.
"Открихме нещо, което никога преди не е виждано и, което е по-важното, напълно неочаквано," каза един от изследователите. Честно казано? И аз бих бил шокиран.
На сцената се появява магнитното поле (Заплеткахме се)
И така, ако няма диск, какво по дяволите създава този мощен поток, който продължава поне 1000 години?
Екипът смята, че е намерил улика: магнитното поле.
RXJ0528+2838 има силно магнитно поле и вместо да позволи на материал от партньора си да се установи в хубав подреден диск, това магнитно поле сякаш насочва материята директно върху повърхността на бялото джудже. Вместо да се върти като космическа пица, частиците се стрелкат надолу по магнитна фуния право в звездата.
Яко, нали? Но ето я работата – дори това обяснение не се връзва съвсем.
Според техните изчисления, сегашното магнитно поле може да поддържа ударната вълна само няколкостотин години. Но структурата съществува от поне 1000 години. Значи има още липсваща част от пъзела.
Един изследовател го нарече потенциален "мистериозен двигател" – скрит източник на енергия, който все още не сме разбрали. И нека бъдем честни – обожавам, че учените буквално наричат нещата, които не разбират, "мистериозни двигатели". Това е наука в най-честната си форма.
Защо изобщо да те интересува?
Знам, че звучи като изключително нишова астрономическа новина, която няма да промени вторника ти. Но ето защо намирам тези неща за вълнуващи:
Непрекъснато ни се напомня, че Вселената е далеч по-странна, отколкото си я представяме. Имаме модели, теории, десетилетия внимателни наблюдения – а после се появява нещо такова и казва "всъщност нямаме идея какво става тук, но със сигурност е реално."
Това не е провал на науката. Това е наука, която работи точно както трябва – наблюдава, поставя под въпрос и е честна за това, което все още не разбира.
Освен това, хайде де. Мъртва звезда, създаваща невъзможна космическа вълна, докато се носи през пространството? Това е обективно готино.
Какво следва?
Екипът планира да изследва още двойни системи, за да разбере дали това е рядък случай или дали има и други подобни, скрити някъде. А когато изключително големият телескоп на ESO заработи, той ще може да засича по-слаби системи и да ги картографира в по-големи детайли.
Кой знае? Може би ще открием дузина от тези мистериозни двигатели, или пък RXJ0528+2838 ще си остане красиво необясним за години напред.
И в двата случая – аз съм тук за това.
Източник: ScienceDaily