Рядък рак, който засяга млади хора — и защо имунотерапията не му действа

Искам да започна с нещо, което вероятно ще те изненада: съществува вид рак на черния дроб, който засяга предимно деца и млади хора. И този рак остана встрани от революцията в лечението на онкологичните заболявания, за която толкова много говорим.

Става въпрос за фиброламеларен карцином — рядка форма на рак на черния дроб, която представлява едва около 2% от всички случаи. Но не се заблуждавай от този малък процент. За младите хора, които засяга, последствията са опустошителни. Към момента няма лечение, а когато най-често се диагностицира, болестта вече се е разпространила в други части на тялото.

Най-фрустриращото е следното: съвременната имунотерапия — леченията, които помагат на имунната система да се бори с рака — се превърна в истинска промяна на играта за много видове рак. Но фиброламеларният карцином упорито се съпротивляваше на тези подходи. Досега никой не разбираше защо.

Какъв е проблемът?

Изследователи от Cornell и Вашингтонският университет наскоро публикуваха проучване, което най-накрая дава отговор на този въпрос. И това, което откриха, наистина е поразително.

Туморът създава дебели влакнести ивици в цялото си протежение (оттам идва и името „фиброламеларен"). Тези ивици не са просто мъртва тъкан — те активно помагат на рака да оцелее. Ето как става това:

Туморите отделят сигнали, които улавят Т-клетките — онези имунни клетки, чиято работа обикновено е да откриват и унищожават рака — и ги задържат в тези влакнести зони. Вместо да нахлуят в тумора и да атакуват, Т-клетките се пренасочват и остават затворени. Сякаш ракът издига защитна бариера, която държи войниците на имунната система далеч от бойното поле.

Това явление се нарича Т-клетъчно изключване и именно то е основната причина имунотерапията да не дава резултати при тези пациенти.

Добрата новина: Вече има лекарство за това

Нещата стават наистина интересни тук. Изследователският екип установи, че AMD3100 — лекарство, вече одобрено от FDA за съвсем друго заболяване — може да прекъсне този процес на улавяне. По същество то отваря бариерата и позволява на Т-клетките действително да стигнат до раковите клетки.

В лабораторни експерименти с резени от реална туморна тъкан на пациенти, добавянето на AMD3100 успешно насочи Т-клетките обратно към центъра на туморите. А когато го комбинираха със съществуващи подходи за имунотерапия, резултатите бяха още по-добри — значително по-висока активация на Т-клетките и по-голяма смъртност на туморните клетки.

„Това ни показва, че феноменът на Т-клетъчното изключване е важен проблем, който трябва да бъде решен при фиброламеларния карцином", каза професор Правин Сетупати, един от основните автори на проучването.

Защо това е толкова важно

Искам да помислиш какво означава това за пациентите и техните семейства. Не става въпрос просто за удължаване на живота с няколко месеца. Говорим за това да дадем на млади хора — които би трябвало да имат целия си живот пред себе си — реална възможност да се борят.

И ето още една причина за предпазлив оптимизъм: тъй като AMD3100 вече е одобрен от FDA за друга болест, това означава, че сме преминали през някои от най-големите пречки в разработването на лекарства. Профилът на безопасност е известен. Лекарите вече знаят как да го използват. Това може потенциално да ускори достъпа до това лекарство за тези, от които се нуждаят.

Стъпка напред в разбирането

Това, което намирам за също толкова вълнуващо, е какво ни учи това изследване за самия рак. Екипът използва невероятно сложна техника, наречена едноядрена транскриптомика, за да изследва отделни клетки в туморите. Това им даде безпрецедентен поглед върху туморната среда — нещо като да можеш да видиш всеки инструмент в оркестъра и да разбереш как всички свирят заедно.

Този вид задълбочено разбиране не помага само при фиброламеларния карцином. Той добавя към нашето по-широко знание за това как ракът заобикаля имунната система, което в крайна сметка може да помогне и при други упорити видове рак.

Пътят напред

Ще бъда честен — това все още не е лек. Изследванията са в ранен етап и предстои много работа. Но за общност от пациенти и семейства, които са се чувствали до голяма степен забравени, това представлява нещо мощно: потенциална пътека напред там, където преди нямаше такава.

Понякога в науката най-големите пробиви не са просто нови лекарства — те са ново разбиране. А това проучване ни дава и двете.

Източник: ScienceDaily