Понякога най-важните открития са точно пред носа ни
Трябва да ви разкажа за една научна история, която ме накара да се усмихна.
Представя си следното: Работиш в прочутите Катранени ями „Ла Бреа" в Лос Анджелис — мястото с онези впечатляващи мамути и сабlezъби котки. И решаваш да разгледаш по-отблизо дребните вкаменелости, дето не привличат толкова внимание. Малките неща. Ония „безинтересните" експонати, дето стоят в чекмеджетата на музея от десетилетия.
И тогава — ето ти нова животинка!
Точно това се случило на д-р Алберто Крус. И искрено казано — обожавам тази история.
Запознайте се с Spea labreae: новият ви любим изчезнал вид
Новов идентифицираната кракоядна жаба носи името Spea labreae („labreae" идва от Ла Бреа, ако се чудите). Според изследователите, публикували резултатите в Journal of Vertebrate Paleontology, това е първият нов изчезнал вид земноводно, открит на това легендарно находище.
Това си е доста важно, като се има предвид, че Катранените ями се изследват вече над век.
Но ето какво наистина ме впечатли: вкаменелостите не били току-що изкопани. Стояли си в колекцията още от 50-те години на миналия век. Д-р Крус просто... гледал. Учил. Сравнявал.
„Прегледах много екземпляри, докато не се убедих", разказва д-р Крус. „Помислих си: „Господи, това е нов вид." Материалът е от 50-те години, но когато го изучаваш отново, можеш да откриеш злато в тези екземпляри. Много готино."
Злато, да.
Защо тази малка жаба е по-важна, отколкото си мислите
Знам какво си мислите: „Яко, жаба. Ама какво стана с огромните мамути?"
Добър въпрос. Но тук нещата стават интересни. Докато всички се вторачваме в мегафауната, малките животинки — жабите, кракоядите, саламандрите — всъщност може би разказват повече за древните среди.
Ето защо: земноводните са изключително чувствителни към заобикалящата ги среда. Не се разхождат надалеч през живота си. Всяка промяна в температурата, валежите, растителността — всичко това ги засяга директно. Прави ги перфектни „климатични пълномощници" — нещо като природни метеостанции, запазени във фосилния запис.
„Промениш ли средата, променяш растителността, климатът става по-топъл или по-студен — всичко това засяга тези животни пряко", обяснява д-р Крус.
Така че докато скелетът на мамут ни казва „тук е имало голям бозайник", скелетът на малка жаба ни казва „езерото най-вероятно е било сезонно, температурата вероятно е била толкова, а растителността е изглеждала така".
Доста детайлна информация от животинка, която вероятно едва побирала в дланта ви.
Но това не е всичко...
Откритието не свършва дотук. Докато изучавали колекциите, изследователите идентифицирали и първата регистрация на мексиканската копаеща жаба (Rhinophrynus) в югозападната част на Съединените щати.
Якото тук: тези жаби вече не живеят наблизо до Лос Анджелис. Най-близките им съвременни местообитания са на почти 2500 километра.
Това ни показва, че климатът в леденостудения Лос Анджелис е бил драстично различен от днешния — достатъчно различен, за да поддържа земноводни, които днес се срещат много по-на юг.
Изводът? Продължавайте да гледате
Д-р Емили Линдзи, куратор в „Samuel Oschin Global Center for Ice Age Research" към Ла Бреа, го каза много хубаво:
„Със сигурност предстоят още открития."
Обожавам тази мисъл. След век excavations, след безброй проучвания на онези легендарни катранени ями, пак можем да откриваме нови видове в прашни музейни колекции. Наука не е само да изкопаваш нови неща — понякога е да гледаш това, което вече имаме, с нови очи.
Така че когато някой ви каже, че всички големи открития вече са направени? Разкажете му тази история. Винаги има още какво да научим. Понякога просто трябва да погледнем малко по-отблизо дребните неща.