Когато инвазивна риба среща климатичен хаос

Представете си млад семеен, който плува по река в Южна Централна Аляска. Водата се затопля всяка година. Звучи приятно? Грешка. Топлината привлича гладен хищник, който яде повече от всякога.

Този хищник е северният щукар. Не му е мястото в тези реки. Преди десетилетия някой ги пусна нелегално. Сега са господари на пресноводните екосистеми.

Апетиитът им става неудържим

Учените от Университета в Аляска Феърбанкс се заели с анализа. Прегледали стомасите на щукари от река Дешка за 2021-2022 г. Сравнили с данни от преди десет години.

Резултатът? Всички възрастови групи ядат значително повече риба. Особено едногодишните – те поглъщат 63% повече риба от предишното поколение.

Това не е дребна промяна. Това е цялално преобърнат баланс. Причината? Температурата на водата.

Топлината подхранва хищниците

Метаболизмът на щукара работи като двигател. Студът го забавя, топлината го ускорява. Рибините изгарят повече енергия и търсят повече храна.

В района лятните въздушни температури са се покачили с 3°F от 1919 г. Само за последното десетилетие водата се е загреяла с 0,8°C. Малко? За риби, настроени на точни режими, това е катастрофа.

Моделите предвиждат още 6-12% ръст в консумацията на храна до 2100 г. Още гладни усти за ограничени ресурси.

Салмонът в капан

Иронията е жестока: в стомасите на щукарите има по-малко семеен от преди. Не защото са станали привърженици на диета. Популациите на семеен намаляват.

Салмоните вече се борят с топла вода, която ги стресира. Храната им се променя. Климатът им нанася удар след удар. А сега и този инвазивен хищник става по-агресивен.

Дават им от всички страни. Околната среда се влошава, а хищниците – жадни за месо.

Цепна реакция

Проблемът не е самостоятелен. Рибарският изследовател Питър Уестли от UAF обяснява: инвазивните видове и климатът са отделни заплахи. Но заедно се усилват взаимно.

"Знам, че и двата фактора водят до изчезване на пресноводни риби", казва той. "В бъдеще ще действат синхронно."

Салмоните не се бият само с щукари или топлина. Всичко се трупа едновременно.

Гледаме цялата картина

Ерик Шон, друг учен от екипа, подчертава: спирай да мислиш изолирано. Температурата влияе директно на салмона – да. Но и на хищниците му. И на плячката им. Дори патогените се размножават в топла вода.

Когато погледнеш ширoко, салмонът не воюва само с климат. Цялата екосистема се прекроява и той изостава.

Какво следва?

Аляският семеен е в сериозна опасност. Инвазивен хищник, който не трябва да е тук, става по-силен с затоплянето. Без човешка намеса шансовете са слаби.

Това не е само за Аляска. По света инвазивните видове виреят в топли води, докато местните страдат. Ще виждаме това пак и пак.

Щукарите няма да изчезнат. Климатът също. Но ако се заемем сериозно с управлението на заплахите, салмонът може да има шанс.