Марс е АД, но не за всички

Марс не е място за почивка. Това е враждебна пустиня, където всичко отива наопаки. Ако някога е имало живот там, той трябва да е бил неунищожим.

Две големи заплахи правят живота невъзможен за земните същества: удари от метеорити и перхлорати – солни съединения в почвата, които разрушават клетъчната химия. Тези соли сриват протеините и развалят основните процеси в клетките.

Но дали нещо може да оцелее?

Защо тестваме с мая

Учените избраха мая – да, същата, дето кара хляба да вдига и бирата да ферментира. Звучеше странно, но маята е идеална за експерименти. Тя има биология като нашата, лесна е за изучаване и вече са я изпращали в космоса.

Клетките имат планове Б. При стрес образуват RNP кондензати – временни убежища от РНК и протеини. Те пазят гените и спасяват клетката.

Като паникруми в дома.

Марс в лаборатория

Индийски учени от Physical Research Laboratory в Ахмадабад създадоха истински марсиански условия. С устройство HISTA генерираха удари с 5,6 пъти скоростта на звука – точно като метеорит на Марс.

Добавиха и перхлорати от реални марсиански проби. Няма измислици – чиста реалност.

Изненадата: маята оцеля

Маята оцеля! Растежът й забави, стресът я удари, но не умря. Адаптира се.

При удари образува стрес гранули. При соли – други защитни структури. И при комбинацията – пак издържа.

Тестваха и мая без тези структури – тя се разпадна. Доказателство: те са ключът към оцеляването.

Какво става в клетката

Анализираха транскриптома – генетичните инструкции. Марсианските условия предизвикаха хаос. Но защитните структури стабилизираха основното и запазиха живота.

Като силен имунитет при грип.

Има ли живот на Марс?

Това е революционно. Прости форми на живот са по-издръжливи, отколкото мислехме. Екстремните условия убиват повечето, но не и адаптираните организми.

Не казваме, че има живот сега. Но ако е имало някога или пристигне – има шанс. Малък, прост и твърд. Това е невероятно.