Когато математиката сама те води към теорията
Във физиката от десетилетия се върти един голям проблем. Имаме две теории, които работят отлично – едната обяснява гравитацията в голям мащаб, другата – поведението на частиците в микросвета. Само дето не се събират. Когато се опиташ да ги накараш да говорят на един език, нещата се развалят.
Къде е частицата на гравитацията?
Всички основни сили имат свои частици-пратеници. Светлината носи електромагнетизма. Но за гравитацията досега не сме открили такъв носител. Наричат го гравитон, но засега е само идея. Без нея не можем да имаме пълна картина на света.
Теорията на струните – стара идея с нов живот
През 60-те години някои физици се питат: ами ако всичко – частиците, силите, дори гравитацията – е направено от миниатюрни въртящи се струни? Различните вибрации дават различни частици. Идеята е красива, но има един сериозен проблем. Теорията изисква десет измерения вместо четири, които ние виждам. И не дава лесни за проверка предсказания. Затова след бурния интерес през 90-те години тя почти забравена.
От прости правила към същите уравнения
Неотдавна група от Калтек реши да подходи по друг начин. Не започнаха от теорията на струните, а от четири основни предположения:
- Вероятностите трябва да се събират до 100%
- Законите на физиката са еднакви навсякъде
- Физиката трябва да се държи разумно при много високи енергии
- Трябва да се използват най-простите възможни формули
Когато пуснали математиката, се получили точно същите уравнения, които теорията на струните предвижда. Без да ги търсят специално. Просто се появиха.
Не е доказателство, но е силен знак
Това не е експеримент. Никой не е открил струна. Тези неща са толкова малки, че не можем да ги видим с настоящите технологии. Но откритието показва, че теорията на струните не е просто произволна идея. Тя може да се появи естествено от разумните правила, които ние вече знаем.
Защо това има значение
Все още не знаем дали теорията на струните е вярна. Но откритието ни прави по-уверени, че сме на прав път. И показва нещо важно – понякога сложните идеи се раждат от простите предположения.