Добре, трябва да споделя нещо, което току-що ме накара искрено да се вълнувам от изследванията на рак. И не го казвавам леко.
Излезе ново проучване от изследователи в UCL и UCLH, което предизвиква голям интерес в света на изследванията на рака. Те тестват имунотерапевтичен лекарствен препарат, наречен pembrolizumab — прилаган преди операцията — и резултатите са, честно казано, забележителни.
Ето как стоят нещата: 32 пациенти с определен генетичен тип рак на дебелото черво (MMR дефицитен/MSI-висок, ако искате да бъдем технически прецизни) са получили около девет седмици имунотерапия преди планираната си операция. Без първоначална химиотерапия. Без чакане. Просто тази насочена имунотерапия, за да подготви телата им да се борят.
И след това? Те проследяват тези пациенти в продължение на 33 месеца.
Нула. Рецидиви.
Нито един единствен пациент не е преживял завръщане на рака. Дори при пациентите, при които все още са останали съвсем малки следи от рак след лечението — тези остатъчни клетки просто... са останали там. Не са се разраствали. Не са се разпространявали. Не са направили нищо.
Сравнете това със стандартния подход — операция, последвана от химиотерапия — при който около 25% от пациентите обикновено виждат завръщане на рака в рамките на три години. Това е доста поразителна разлика.
Сега, искам да бъда внимателен тук, защото това не е лекарство за весь рак на дебелото черво. Този конкретен генетичен профил се среща при около 10-15% от случаите на рак на дебелото черво в стадий II и III. Но ето какво е толкова обещаващо: говорим за пациенти, които исторически са имали по-трудни шансове, а този подход им дава нещо, което изглежда изключително близко до трайна ремисия.
Но изследователите не спряха само до „уау, сработи!“ Те се опитват да разберат защо е сработило толкова добре — и което е по-важно, как да предскажат кой ще спечели най-много.
Те разработиха персонализирани кръвни тестове, които по същество могат да търсят следи от туморна ДНК, плаваща в кръвта. Изчезването на тази туморна ДНК съвпадаше почти точно с това дали при пациентите не е останал откриваем рак. Помислете какво означава това: потенциалната възможност да се каже рано дали лечението работи, без да се чакат месеци за скенер.
Д-р Кай-Кин Шиу, един от водещите изследователи, го каза по този начин: това може да помогне на лекарите да адаптират лечението. Пациентите, които се справят добре, може да имат нужда от по-малко агресивна терапия. Пациентите с по-висок риск могат да получат по-интензивна грижа точно когато имат нужда от нея.
Ето какво наистина ме впечатли в тази история. Ракът на дебелото черво е четвъртият най-често сречан рак в Обединеното кралство, с около 44 000 нови случаи всяка година. И докато често говорим за това, че резултатите са по-добри, когато се открие рано (и такива са — стадий I има около 90% петгодична преживяемост), реалността е, че не всички са толкова късметливи. При стадий III тя пада на 65%, а при стадий IV е само 10%.
Затова, когато се появи нещо, което може значително да промени тези цифри — особено за пациенти с по-трудно лечими подтипове — си заслужава да се обърне внимание.
Това ли е окончателният отговор? Не. Това е малко проучване (32 пациенти) и винаги трябва да видим резултатите да бъдат потвърдени в по-големи изследвания. Но „нула рецидиви след 33 месеца“ е точно този вид заглавие, който кара изследователите да се наведеят напред в столовете си и да кажат: „Добре, трябва да разберем това по-добре.“
И честно казано? Това е точно този вид наука, за която обожавам да пиша.