Къде се изгуби вкусът? Разгасихме мистерията на „вкусовата мъгла“

Представете си следното: отхапвате парче шоколадова торта или си дъвчете топла купа рамен. Очаквате експлозия от вкусове, но вместо това... нищо. Само текстура. Няма сладост, няма наситен вкус, само дъвчене.

За повечето хора загубата на вкус по време на пандемията беше временно неудобство, което мина за няколко седмици. Но за една специфична група хора тази „вкусова мъгла“ продължава да се носи месеци наред. Учените дълго се опитваха да разберат защо, а ново проучване изглежда е намерило отговора.

Проблемът не е в мозъка, а в „усилвателя“

Дълго време се спореше дали проблемът е неврологичен (мозъкът не обработва сигнала) или сетивен (езикът не изпраща сигнала). Изследователи от Университета Колорадо Аншуц и няколко шведски университета вече дават категоричен отговор: проблемът е в самите клетки.

Ето малко „научен“, но разбираем обяснение: Вътре във вашите вкусови рецептори има специфичен протеин, наречен PLCβ2.

Представете си PLCβ2 като молекулен усилвател. Когато ядете нещо сладко, горчиво или солено (умами), вашите вкусови клетки улавят сигнала и го изпращат към мозъка. Но тези сигнали са много слаби! Нуждаете се от този „усилвател“, за да подсилите сигнала, така че мозъкът ви направо да го „чуе“.

Изследването показа, че при хората с трайни проблеми с вкуса, нивата на този протеин са значително по-ниски. Без този „буст“, сигналът от храната е толкова тих, че мозъкът ви просто го приема за тишина.

Защо солта и киселината все още се усещат?

Това откритие обяснява една много странна аномалия: хората можеха да усещат солта и киселината без проблем, но сладкото, горчивото и умами вкусовете бяха напълно изчезнали.

Защо? Защото соленият и киселият вкус използват съвсем различна „електрическа верига“, която не зависи от този протеин PLCβ2. Това е като да имате стерео система, при която басовете и високите честоти работят супер, но средните честоти са напълно заглушени. Чувате ритъма, но мелодията е изчезнала.

Не е само софтуер, а и „хардуер“

Учените не са спрели до молекулното ниво. Когато погледнат тъканите под микроскоп, са открили нещо още по-шокиращо: структурен хаос.

При някои участници физическото подреждане на вкусовите клетки е било напълно разхвърляно. Не е било само, че „софтуерът“ (химическите сигнали) е имал бъг; самият „хардуер“ (архитектурата на вкусовата пъпка) е бил сграден неправилно.

Големият въпрос: Постоянно ли е?

Тук нещата стават наистина интересни. Вкусовите клетки трябва да се обновяват на всеки две до четири седмици. Теоретично, „лошите“ клетки трябваше да са заменени от „нови и здрави“ още преди месеци.

Фактът, че проблемът продължава, подсказва, че вирусът е причинил дълбоко нарушение в това как тези клетки са програмирани или подредени.

Има ли надежда? Огромен! Сега, когато знаем точно какво е счупено – молекулният усилвател и клетъчната структура – следващата стъпка е да намерим как да го поправим. Преминаваме от „Защо се случва това?“ към „Как да върнем сигнала към нормалното му ниво?“.

Дотогава, ако любимата ви храна ви се струва безвкусна, не губете оптимизъм – науката работи усилено, за да върне вкуса на масата ви!