От бойни ботуши до космически загадки: Как военните „рибарят“ НЛО

Повечето деца мечтаят да станат астронавти или изследователи на нови светове. Джей Стратън обаче е имал съвсем по-приземни планове. Когато е влизал в армията, е искал да бъде пехотинец – с раница на гърба и пушка в ръцете. Няколко години по-късно той обаче се озовава в високотехнологичен офис във Вашингтон, гледайки кадри, които приличат повече на научнофантастичен блокбъстер, отколкото на военни записи.

Говорим за обекти с призрачно жълто сияние, които висят над ракетните шахти в пълна тишина, за да се „стрекнат“ в небето по-бързо от космическия кораб от „Междузвездни войни“.

Най-голямото „риболовно“ приключение с ядрена примка

Тук нещата стават наистина интересно (и малко безумно). Стратън не е просто човек, който гледа размазани кадри. Той става един от лидерите в мисиите за изучаване на т.нар. „Неидентифицирани аномални явления“ (UAP).

В новите си мемуари „Out of the Shadows“ той разкрива една невероятна стратегия: как са решили да „нарибавят“ тези обекти. Военните имали теория, че тези явления се привличат от високи нива на ядрена енергия.

И какво е по-добърa примамка от ядрена подводница?

Идеята е гениална в своята простота: пускаш реактора на подводницата да работи на максимум, създаваш масивен ядрен сигнал и чакаш нещо да се появи. Целта е да ги приближат достатъчно, за да ги проследят, наблюдават или – ако имаш късмет – дори да уловят частица от тях.

Физика, която не познава правилата

Обектите, които Стратън описва, не са просто „светлини в небето“. Те буквално игнорират законите на нашата физика. Ето няколко примера:

• „Tic Tac“: Известният гладък, бял аппарат, който се движи през въздуха и водата с еднаква лекота.
• Призрачната сфера: Шестфутова топка, която се движи през ветровете на 6000 метра височина, сякаш въздухът изобщо не съществува.
• Невъзможната инерция: Предмети, които ускоряват мигновено, без да имат видими двигатели или крила.

Тъмната страна на откритията

Не всичко е само изумление и възхищение. Тези изследвания носят и сериозна тежест. Стратън намеква, че катастрофата в Росуел през 1947 г. – която всички смятат за метеорологичен балон – вероятно е била нещо много по-биологично. Той споделя за останки, включващи същества, които със сигурност не са били хора.

Но истинското напрежение идва от психологическото въздействие. Странността на това, което пилотите и учените виждат, е толкова голяма, че е довела до нервни сривове, неочаквани ротации в кадрите и дори няколко загубени живота от чистия шок.

Моето мнение: Наука или научна фантастика?

Лично аз обожавам този подход. Той измества разговора от „Има ли малки зелени човечета?“ към „Какво точно се случва в нашето въздушно пространство?“.

Независимо дали тези обекти са извънземни гости, пътешественици между измеренията или секретни човешки технологии, фактът, че военните използват ядрени сигнали като „примамка“, казва едно: те са напълно сериозни. И търсят нещо много реално.

А вие какво мислите? Ако бяхте на командването на подводница, щеяхте ли да имате смелостта да я използвате като примамка за непознатото?