NASA строеше база на Луната и това вече не е научна фантастика

Хей, фенове на космоса, има нещо, което ме развълнува сериозно тази седмица.

NASA обяви четири нови мисии до Луната, а сметката е около 600 милиона долара за три различни компании — Astrobotic, Firefly Aerospace и Intuitive Machines. Всички те ще качат научни инструменти на лунната повърхност в края на 2028 година.

Но тук идва най-интересното: това вече не е случайно проучване. Това е строителство на инфраструктура. NASA директно казаха, че създават "полигон за операциите на лунната база". Вече не просто ходим до Луната. Започваме да се нанасяме.

Думите на агенцията придобиват съвсем различен смисъл, когато ги прочетеш внимателно: "да развиваме уменията, нужни ни, за да просперираме там." Просперираме. Тази дума значи постоянно. Значи "нямаме намерение да си тръгваме".

Защо това е по-важно, отколкото изглежда

Ето какво ме впечатлява в тези мисии — не изобретяват топлата вода. Всяка компания ще използва подобрени версии на вече тествани совалки. NASA е научила поуки от предишни мисии и е казала: "Хайде да надграждаме." Точно така се гради нещо трайно.

Мислете си така: бихте ли построили къща, като измисляте нов чук за всеки пирон? Не! Ще ползвате каквото работи, ще го направите по-добро и ще продължите. Именно това се случва тук.

Яките научни неща

Сега за детайлите, по които наистина не мога да спра да мисля:

Първо, има камерна система SCALPSS (опитайте се да го кажете бързо пет пъти). По същество става дума за четири камери, които правят 3D изображения на това какво се случва, когато двигателите на совалката вдигат лунен прах при кацане. Защо е важно? Защото когато пращаме по-големи кораби и накрая и екипажи, трябва да знаем как се държи този прах. Той не се разнася като на Земята — остава да се носи и може да повреди оборудване или, по-лошо, белите дробове на бъдещи астронавти.

После има лазерен ретрорефлекторен масив. Представяте си уредче колкото бисквита, което просто... стои там. Без батерии, без поддръжка, само осем малки призми, които отразяват лазерни лъчи, за да могат космическите апарати на орбита да определят точното си положение. NASA иска да осее Луната с тези малки фарчета — по същество GPS система за лунна навигация. Колко яко е това?

И може би най-важното за бъдещите астронавти — мониторът за радиация LETS. Космическата радиация не е шега — това е един от най-големите проблеми за дългосрочно човешко присъствие извън Земята. Този инструмент ще мери нивата на радиация на различни лунни места, за да разберем къде бъдещите бази може да са най-безопасни.

По-голямата картина

Има и приказки за нещо наречено PROMISE — хибриден rover вдъхновен от марсианските Perseverance и Curiosity, който може да търси полезни ресурси на Луната. Защото ако ще живеем там, трябва да разберем какви ресурси можем да използваме локално. Всичко, което не се налага да пращаме от Земята, е спестени пари и опростени изстрелвания.

NASA дори обмисля сателитна групировка за лунни комуникации и навигация. По същество интернет и GPS система за Луната. Не знам за вас, но идеята за WiFi на Луната ме прави необичайно щастлив.

Моето мнение

Гледам космическите новини от доста време и знам, че заглавията за лунни мисии могат да започнат да изглеждат рутинни. Но ето какво ме поразява в това съобщение: наблюдаваме непривлекателната, но съществена фаза на космическото проучване. Не са зрелищните лунни разходки или драматичните изстрелвания — а строителството, тестването, "как всъщност да живеем там" работата.

Луната вече не е дестинация. Става квартал, и NASA раздава строителните договори.

Дали сте развълнувани от лунните бази, скептични за разходите, или просто тук за готините космически неща — трябва да признаете: животът в ера, в която следим космоса отблизо, е доста вълнуващ.

Луната претърпява основен ремонт и изглежда, че ние сме майсторите.