Тайната на котешката урина: химическа лична карта

Знам какво си мислиш — защо пиша за котешка урина?

Но ми повярвай. Това, което учените откриха, е наистина яко и ще промени начина, по който гледаш на загадъчната си котка.

Ето каква е загадката. Котките са всъщност живи ароматни машини. Оставят малки химически послания навсякъде — в урината си, по повърхностите, които търкат, на всяко място, което решат да маркират. Тези послания предават информация на други котки дълго след като оригиналната котка си е тръгнала.

Но ето какъв е проблемът. Повечето мириzmещи молекули се изпаряват, разграждат се или се променят доста бързо. Как тогава друга котка може да погледне урина на няколко дни и да си помисли: „А, това със сигурност е господин Пискал от апартамент 4Б"?

Учени от Япония, Германия и Испания си зададоха същия въпрос. И откриха нещо наистина интересно.

Химическа „визитка"

Изследователите — водени от хората от университета в Ивате — откриха, че котешката урина съдържа нещо специално: 13 разклонени мастни киселини (РМК), които действат като пръстов отпечатък за всяка котка.

Представи си го така. Знаеш как твоят пръстов отпечатък е уникален само за теб? Тези мастни киселини са нещо подобно — химически отпечатък. Всяка котка има своята уникална комбинация и съотношение на тези 13 съединения. Не става дума просто дали котката има определена мастна киселина или не — става дума за модела, който тези киселини създават заедно.

Това, което ме впечатли най-много? Тези конкретни РМК никога не са били откривани в екскреции или секреции на други бозайници. Котките се разхождат с напълно уникална химическа сигнатура, за която дори не подозирахме, че съществува.

И още нещо — котки от едно и също семейство имат сходни РМК профили. Явно има генетичен компонент в тази уринна идентичност. Твоята котка може да споделя някои фамилни прилики в урината си с майка си, но все пак си има собствена отличителна химическа визитка.

Котките наистина ли могат да „четат" това?

Но ето къде става наистина интересно. Изследователите не само искаха да разберат какви химикали има в урината — те искаха да проверят дали котките могат реално да засичат тези разлики.

Затова направиха нещо умно. Взеха уринни проби и размениха само частите, съдържащи РМК, като запазиха всичко останало същото. Когато котки, които вече били отегчени от дадена проба, изведнъж се натъкнеха на такава с различни мастни киселини, те веднага оживяваха и започваха да душат отново.

Това ни показва, че котките не просто оставят произволни химически сигнатури — те оставят информация, която другите котки могат реално да прочетат и разберат.

Изследователите проучиха и флемен реакцията — онази смешна гримаса, която котките правят (обикновено с отворена уста и свита горна устна), когато наистина проучват дадена миризма. Котките показваха тази реакция много повече, когато подушват непозната урина в сравнение със своята собствена. Но колкото повече се сблъскваха с една и съща проба, толкова по-малко флеменяха. Сложиш ли урина на нова котка? Нивата на флемен отново скачаха.

Паметта на котката

Ето още нещо, което малко се загуби в техническите детайли на изследването, но определено заслужава внимание: котките помнеха тези уринни миризми с месеци.

Когато котките се натъкваха на една и съща уринна проба многократно, те прекарваха все по-малко време в проучването ѝ — знак, че са разпознали, че това вече е „обработена информация". И дори след дълги паузи, когато същата позната проба се появеше отново, котките все още показваха намален интерес.

Това не е просто бързо подушване и продължаване нататък. Това е дългосрочна памет в действие. Твоята котка очевидно поддържа ментална база данни на всяка котка, чиято урина някога е подушвала. (Между другото, и впечатлена, и малко ужасена съм от това.)

Факторът стабилност

Една от причините тези РМК сигнатури да работят толкова добре? Те са изненадващо устойчиви.

Много от летливите съединения, които дават на урината миризмата ѝ, започват да се разграждат почти веднага след отлагане. Но тези разклонени мастни киселини? Те са полулетливи, което означава, че се изпаряват много по-бавно.

В уринни проби, съхранявани при стайна температура (около 25°C), отличителните РМК профили останаха стабилни поне 24 часа. Това е достатъчно време друга котка да мине оттам и да приеме посланието.

Бъбречна изненада

Сякаш всичко това не беше достатъчно, изследователите се натъкнаха на нещо неочаквано. Откриха тези РМК концентрирани в бъбреците — конкретно в липидни капчици в бъбречната кора. Не ги откриха в другите тъкани, които проучиха.

Тези бъбречни липидни капчици всъщност озадачават учените от повече от век. Не знаехме наистина за какво служат. Сега ето една дива спекулация: може би тези малки бъбречни резервоари са всъщност фабрики за химически сигнатури, произвеждащи мастните киселини, които котките после разпределят чрез урината си.

Това все още е спекулация, но е завладяваща нишка за бъдещи изследвания.

Какво означава това за любителите на котки

Какво трябва да отнесеш от всичко това?

Първо, твоята котка е много по-социално сложна, отколкото вероятно ѝ признавахме. Те не просто оставят произволни мириzmещи маркировки — те оставят разпознаваеми, четими химически послания със своята собствена уникална сигнатура.

Второ, котките имат впечатляваща памет за миризми. Когато твоята домашна котка наостри уши на вратата след като си бил на гости на приятел с котки, има голяма вероятност тя да засича остатъчна котешка миризма по теб и да си мисли: „Хм, с кого още твоят човек е бил в контакт?"

Трето, има още толкова много неща, които не знаем. Това изследване открива нов път за разбиране как котките общуват и се разпознават в своя невидим химически свят.

Не знам за теб, но следващия път, когато моята котка направи онази странна флемен гримаса, ще имам много по-голямо уважение към това, което се случва. Тя чете химическа лична карта, оставена от друга котка. И честно? Малко ми се иска да виждам това, което тя вижда.

Източник: ScienceDaily