Марс продължава да ни изненадва

Има нещо на Марс, което ме впечатли сериозно и не мога да го избия от главата си.

Кюриосити се разхождаше из една долина с прякор „Големия каньон" — явно учените от НАСА обичат драматичните имена — когато забеляза нещо, дето накара целия екип да спре и да каже: „Какво, по дяволите, гледам?"

Клетъчна структура. На Марс.

Не истински клетки, разбира се. Но камерите на роувъра показаха терен, покрит с невероятни многоъгълни шарки — нещо като пчелна пита, но замразена в марсианската повърхност. Всяка клетка е около 4-8 сантиметра и се простира навсякъде, докъдето може да види роувърът. Става дума за панорама от 360 градуса с тези образувания.

„Видели сме много невероятни пейзажи през очите на Кюриосити, но това море от многоъгълници ни спря дъха", каза Ашвин Васавада, научен ръководител на мисията. И искрено? Съгласен съм, Ашвин. Напълно.

Какво всъщност представляват тези шарки?

Тук нещата стават интересни. Учените са виждали по-малки версии на тези образувания преди на Марс, обикновено на малки изолирани участъци. Но никога толкова. Никога цяло море от тях.

Какво ги причинява?

Оказва се, че природата има няколко начина да създаде тези геометрични форми. Една възможност е съвсем проста: изсъхваща кал. Спомнете си как когато една локва изсъхне, получавате тези характерни пукнатини наподобяващи шестоъгълници — същата идея, просто в много по-впечатляващ мащаб.

Друга възможност включва температурни цикли. През милиони години Марс е преминал през безбройни кръгове на затопляне и охлаждане, което може да напука земята в тези прецизни геометрични модели. Натискът от погребани утайки, които се свиват и отделят вода, също може да свърши работа.

Честният отговор? Никой не знае със сигурност. Екипът все още анализира химията и формите, така че може би ще трябва да почакаме малко за пълното обяснение. Но искрено казано, това е част от това, което прави изследването на космоса толкова вълнуващо — има толкова много мистерии там горе.

Четиринайсет години на „Кво беше това?"

Това откритие е само последното в дългата поредица от моменти на „какво пък е това?" от Кюриосити, който се разхожда по Марс от август 2012. Четиринайсет години в чужда планета и продължава да ни изненадва.

Роувърът е забелязвал кристали от сяра, просто лежащи на повърхността, намирал е метеорити, оцелели при преминаването през тъничката марсианска атмосфера, и по принцип е променил разбирането ни за това какъв е бил Марс навремето.

Защото ето каква е работата: древният Марс не е бил това прашно, мъртво място, което виждаме днес. Не, преди милиарди години там е имало езера. Потоци. Вода, течаща през пейзажа в подножието на планината Шарп, онази 5-километрова планина, по която Кюриосити се изкачва бавно от 2014.

И още нещо — роувърът е открил химически следи от онези по-влажни времена, включително молекули на въглеродната основа, които по същество са градивните елементи на живота. Знаете, прекурсорите на РНК и ДНК.

Учените не могат да кажат със сигурност дали тези молекули идват от живи организми или просто от геологически процеси. И двете възможности са на масата. Но това, което можем да кажем, е че Марс, преди милиарди години, е имал правилните съставки. Имал е вода, химия и условия, които теоретично биха могли да поддържат живот.

По-голямата картина

Всеки път, когато Кюриосити намери нещо ново, добавя още едно парче към главобилката дали животът някога е съществувал (или може би все още съществува) другаде в Слънчевата система. Тази пчелна структура може да изглежда като просто готина визуална странност, но всъщност може да ни каже нещо важно за геоложката история на Марс — как водата се е движила през планетата, как климатът се е променял през милиарди години, какви процеси са оформили повърхността, която виждаме днес.

И искрено? Харесва ми, че след 14 години Кюриосити продължава да ни поднася изненади. Изпратили сме роботи на друга планета, и тази планета ни показва неща, за които не сме и сънували.

Така че, възможно най-обичано: малкото ни роувърче. Продължавай да изследваш. И може би ни прати още снимки на странна марсианска география — аз съм с пуканките подготвен.