Динозаврите разкриват тайни, които мислехме, че са изгубени завинаги
Седни си, защото това ще те изненада.
Години наред учените бяха сигурни в едно нещо: когато нещо се вкамени, то е приключило. Костите се минерализират, меките тъкани изчезват, и онова, което остава, е просто каменен отпечатък на онова, което е умряло преди милиони години. Логично, нали? След 66 милиона години каквото и протеин да е държало тези кости заедно, сигурно отдавна се е разложило?
Е, може би не точно.
Изследователски екип от Университета в Лийдс публикува резултати, според които са открили остатъци от колаген — онзи протеин, който е като скеле на костта — в екземпляр на Едмонтозавър. Това е растителнояден динозавър с патешка човка, ако се чудиш. И този конкретен екземпляр е от периода, когато неизчезналите птици динозаври са измрели.
Фосилът, който са изследвали, е кръстна кост — част от гръбнака, свързана с таза — тежи около 22 килограма. Изваден е от прочутата формация Хел Крийк в Южна Дакота, която е истинска съкровищница за фосили от края на Креда. Този екземпляр беше в толкова добро състояние, че учените можаха да го анализират с модерни техники като масспектрометрия — метод за идентифициране на молекули по тяхното тегло и химически свойства.
И тук става наистина интересно: те откриха хидроксипролин. Това е аминокиселина, която е специфична за колагена, когато се намира в кости. Присъствието на тази малка молекула потвърждава, че да — деградирал колаген наистина е там. Не замърсяване. Не някаква съвременна намеса. Истинските неща — или поне онова, което е останало от тях след 66 милиона години.
Професор Стив Тейлър, който ръководеше изследването, каза така: това доказва, че органични биомолекули като колаген „изглежда присъстват в някои фосили". А последиците? Огромни.
За начало, това на практика отхвърля един от най-сериозните аргументи, които скептиците са използвали десетилетия наред. Когато други учени откриваха следи от протеини в древни фосили, критиците винаги бързаха да обяснят със замърсяване — може би е проникнало от почвата, или при работата с фосила, или от микроби по-късно. Но тук доказателствата подкрепят тезата, че поне част от този материал наистина принадлежи на оригиналния динозавър.
Но ето какво ме впечатли най-много: Тейлър предлага учените да прегледат отново микроскопски изображения на фосилни кости, събирани в продължение на около век. Онези снимки с кръстосана поляризирана светлина, които седят в архивите. Ако можем да разпознаем запазени участъци от колаген в тези стари изображения, може би вече разполагаме с цяло съкровище от кандидати за протеинов анализ — фосили, които никога не са били изследвани с модерни техники и просто чакат да бъдат преоткрити.
Това не е просто готина наука. Това е като да разбереш, че баба ти е съхранявала безценни артефакти на тавана през цялото време.
Разбира се, тук има една голяма мистерия. Протеините би трябвало да се разграждат. Такава е тяхната същност. И все пак как така колагенът (или поне части от него) се е задържал десетки милиони години?
Засега никой не знае със сигурност. Но в това е хубостта на науката, нали? Едно откритие отваря врати към дузина нови въпроси.
Не знам какво мислиш ти, но аз съм искрено развълнуван от това какво би означавало. Представи си възможността да сравняваме фрагменти от колаген между различни видове динозаври. Представи си да получим насоки за биологичните им връзки, които традиционната анатомия просто не може да ни покаже. Не говорим за неща от „Юрски парк" — не извличаме жизнеспособна ДНК и не отглеждаме динозаври в лаборатории. Но се доближаваме повече до разбирането на тези създания на молекулярно ниво, и това наистина е невероятно, когато се замислиш.
Следващия път, когато видиш скелет на динозавър в музей, отдели малко време да оцениш факта, че гледаш нещо повече от камък. Възможно е там все още да се крият истински парченца от оригиналното животно, тихо чакащи да разберем как да ги прочетем.
Доста готино, нали?