Новите супер-остри очи на Вселената са отворени
Хей, фенове на космоса, качете се, защото се случи нещо наистина впечатляващо. NASA's телескоп "Нанси Грейс Роман" — да, същият, за който говорим от години — току-що включи основната си камера, и тя е огромна. Става дума за 300-мегапикселова инфрачервена камера, която улавя повече от небето накуп, отколкото е видимата площ на пълната луна.
Да, помислете си малко върху това.
Това не е поредната малка подобрeние. Широкоъгълният инструмент (WFI) е проектиран да ни дава едновременно цялата картина и най-малките детайли. Представете си яснотата на "Хъбъл", но с зрителното поле на нещо далеч по-широко. Това винаги е било светият граал на космическите телескопи, и Роман е готов да ни го достави.
Най-студеният вид на готино
А сега нещата стават интересни. Преди екипът да пусне тези детектори в действие, те преминаха през 10-дневен период на "изсушаване". Замислям се за някой, който слага огромни космически сензори в космическа версия на хранителен дехидратор, но явно това е стандартна процедура при толкова чувствителни инструменти.
След изсушаването екипът охлади детекторите от относително меките минус 85 градуса по Фаренхайт чак до леденостудените минус 225 градуса по Фаренхайт. За тези, дето ползват Целзий — това е минус 143 градуса. При такава температура 18-те инфрачервени детектора най-накрая можаха да бъдат активирани. Заедно покриват площ колкото екран на лаптоп — може да ви звучи малко, но когато улавяте светлина от цялата вселена, това всъщност е огромно.
Крайната работна температура ще бъде около минус 300 градуса по Фаренхайт (минус 183 Целзий). Не знам за вас, но телефонът ми малко се оплаква като му е студено, а учените искат детекторите да работят безупречно при температури по-студени от Плутон. Лудост, нали?
Да се уверим, че всичко наистина работи
След като детекторите бяха пуснати, екипът се зае с тестване. Провериха въртящото се колело с елементи — то съдържа филтри, призми и други оптически джаджи, които контролират какви дължини на светлината стигат до детекторите. Това всъщност беше първият път, когато тази система се тества без земната гравитация да държи всичко на място. Космическото оборудване трябва да работи малко по-различно, когато няма "долу", на което да разчиташ.
После дойде ред на тестването на фокусиращия механизъм. Това е критично, защото се очаква Роман да заснеме стотици хиляди изображения през мисията си. Ако дори малка част от тях са дори малко разфокусирани — проблем. Добрата новина? Всичко проработи както се очакваше.
Инструментът продължава да се охлажда към крайната си работна температура и засега всичко е наред. Роман е на път да пусне първите си научни изображения в началото на 2027 г.
Чакайте, има и още — ловец на планети
Но ето какво ме развълнува наистина: Роман разполага и с Коронографен инструмент, проектиран да снима директно планети, обикалящи около други звезди. Директно. Не да ги извеждаме от люлеенето на звездата или от сенки, преминаващи пред нея, а наистина да виждаме планетите като отделни точки светлина до звездите им.
Предизвикателството? Звездите са невероятно ярки, а планетите са мъничко в сравнение с тях. Прилича си на опит да забележиш светулка до футболна лампа от километри разстояние. Коронографът използва сложна оптика, маски, огледала с гъвкаво регулиране и сензори, за да потисне тази обилна звездна светлина. Ако проработи както е проектиран, може най-накрая да видим екзопланети по съвсем нов начин.
Инженерните екипи вече потвърдиха, че могат да комуникират с всяка основна част на коронографа, включително всички подвижни механизми. Това нещо ще изисква сериозна инженерна виртуозност при управлението му.
Защо това има значение за всички ни
Ето какво ме впечатлява при мисии като тази: да, тя ще помогне на учените да изучават тъмната енергия, да разберат как материята е разпределена из вселената и да търсят планети около други звезди. Но тя също така ще създаде огромна база данни, за която изследователите дори още не са си задавали въпроси.
Когато построяваме по-добри очи за вселената, винаги виждаме неща, които не сме очаквали. Така просто работи космическото изследване. Откритията, които променят всичко, почти никога не са тези, които сме планирали.
Роман в момента пътува на около един милион километра от Земята към точка, наречена L2 — втората Лагранжова точка, където гравитационните сили създават стабилно място за космически обсерватории. Когато пристигне там, ще започне истинската си научна мисия.
Имаме около две години до първите изображения, но според това, което виждам от тази фаза на въвеждане в експлоатация, мисля че ни предстои нещо специално.
Вселената е на път да стане доста по-ясна, и акостенно чакам да видя какво се крие там вън.
Източник: ScienceDaily