Когато лепкавата смола от кораб разказва древна история

Представете си: 2016 г., гмуркачи ровят из водите край Хърватия и откриват потънал търговски кораб от 170 г. пр.н.е. Днес този потопенец, наречен Ilovik-Parzine 1, разкрива тайни за римския живот. И то по най-неочакван начин.

Няма да ви разправям за товара или дървото. Учените са се хванали на нещо скучно: водоизолиращото покритие. Това лепкаво нечто, с което римляните мажеха корпуса, за да не се разлага в солената вода.

Защо лепнеж от преди 2000 години ни интересува?

Ще се зачудите: какво толкова от древен каз? Ами римляните нямали силикон или пластмаси. Смесвали смола, катран, пчелен восък и каквото намерили. Това е цяла история в каша.

Те били майстори в самоделките. Знаели, че солената вода, червеите и вълните разяждат дървото. Пробвали рецепти, усъвършенствали ги според моретата. Знание, предавано поколенията.

Прахчетата, които издават пътя

Тук става лудница. В покритието открили полен – прашец от растения. Стар хилядолетия. От гори, храсти и крайбрежия.

Тези микроскопични следи са като ДНК от природата. Намерили полен от маслини и ясен в средиземноморски храсти, дъбови гори, елши край морето, смърч и бук от планини. Всеки слой – карта на пътуването.

Изследвачите проследили: корабът се строил край Бриндизи в Южна Италия, голям римски порт. Плавал из Адриатика, спирал за ремонти. Всяко място – различни растения, различен лепнеж с уникален "парфюм" от полен.

Детективска работа с изненади

Корабът имал няколко слоя изолация – следи от поддръжка. Повечето от смола на иглолистни, загрявана точно. Това изисква майсторство.

Един слой бил специален: зописа – смес от катран и восък. Пише за нея Плиний Стари преди векове. Сега я намерили – доказателство, че текстът не е измислица. Восъкът правел сместа по-лека за нанасяне. Римляните тествали химия без лаборатории.

Защо това не е просто за археолози?

На пръв поглед – дреболия. Но показва как са пътували, търгували, разменяли идеи из Средиземно. Различните техники сочат пътища, културни връзки, разпространение на знания.

Променя и археологията. Досега гледали форми, дърво. Сега – и поддръжните материали. Те са ключът към живота на кораба.

Една от ръководителките, Арнел Шари, казва: "Покритията са свидетели за живота му и пътуванията му." Не просто запазват – разказват.

По-широк поглед

Вълнува ме методът: химия, поленов анализ, исторически детектив. Нов подход за морската миналост. Ще работи за стотици потопенци.

Винаги търсим големите находки. А този скромен лепнеж – спасителят на кораба – чакал да проговори.

Ilovik-Parzine 1 лежи в Адриатика 2000 години. Сега казва откъде е, къде е ходил и как са мислили строителите му.

Не лошо за древна лепкавка.

Източник: https://www.popularmechanics.com/science/archaeology/a71140561/roman-shipwrecks-waterproof-coating