Когато вечерята ти определя съдбата

Представи си: картофът не просто е нахранил хората от Андите. Той е променил самата им биология.

Нови изследвания показват, че местните жители в Андите имат повече копия на гена AMY1. Този ген помага на тялото да разгражда скорбялата в храната. При андските хора копията са с две до четири повече, отколкото у повечето други хора. И причината е именно картофът.

Картофът като основа за живот

Преди хиляди години картофът е бил не просто храна, а истински спасител в суровите планини. За 6000–10 000 години той е бил основната прехрана на инките. Те дори са го превръщали в сушен продукт – чуньо – за да го пазят през дългите студени зими.

Толкова дълго време е достатъчно, за да остави отпечатък върху гените.

Как действа еволюцията

Еволюцията не работи с внезапни скокове. Тя действа бавно и постепенно. Някои от ранните жители на Андите вече са имат различни бройки от гена AMY1. Тези, които имали повече копия, са могли да храносмилат картофи по-ефективно. Те са биват по-здрави, имали повече деца и са живели по-дълго.

Това малко предимство се е натрупвало с времето. Генетичното „спестяване“ на по-ефективните индивиди се е върху от поколение на поколение.

Изненадващите резултати

Сравненията с 83 други популации по света нават ясно разликата. 1,24 % предимство на поколение, не вярно изглежда малко. Но когато го умножиш от 400 до 500 поколения, резултатът е значителен.

Еволюцията не спира

Изследването показва, че еволюцията не е приключила преди хиляди години. Тя продребва и днес. Храната, която консумираме, продължава да влияе на нашите генери.

Не сме завършени. Не сме спрели да се променяме.