Моментът „Уау, това наистина ли е истина?"

Знаеш ли онова усещане, когато си на работа и изведнъж се случи нещо съвсем невероятно? Точно това се случи на екип изследователи в Египет. Те си вършеха обичайната работа — почистваха отломки и предотвратяваха наводнения край Луксор — когато попаднаха на нещо, заради което учебниците по история ще трябва да бъдат пренаписани.

Гробница на около 3000 години, цялата чакаща да бъде открита.

Водещият археолог описал първия момент, в който погледнал вътре, като „вълнуващ и плашещ". И честно казано, напълно го разбирам. Защото си там и си мислиш: „Току-що ли случайно открих нещо, за което хората са търсили с векове? Или ще се окаже просто разрушена и ограбена дупка?"

За наша радост, беше първото.

Кой е бил Пасер?

Според първоначалния анализ на стенописите вътре, изследователите установиха, че гробницата принадлежи на мъж на име Пасер. Той бил от висшата класа на Древен Египет — елитен чиновник през Рамесидния период (някъде около 1292-1069 г. пр.н.е., ако те интересува точната датировка). Това ни поставя твърдо в епохата на онези прочути фараони с големите имена като Рамзес II.

Самата гробница има класическото разположение на Тебански некропол: външен двор, изсечена в скалата капела и подземни камери, където е ставало погребението. Но истинската звезда? Стенописите.

Представи си, че влизаш в стая, запечатана от три хилядиолетия, и виждаш стени, покрити с ярки цветове — изображения на самия Пасер, почитащ различни египетски богове, както и сцени с него и съпругата му на пиршество. Става дума за хляб, бира, плодове, месо и цветя върху маса. Същинско древен египетско парти, замразено във времето.

Тези изображения не са просто хубави картинки обаче. Те са прозорци към ежедневието на Древен Египет, по които изследователите могат да работят с години. Какво са яли? Как са се обличали? Какво е било най-важно за тях духовно? Всичко това е нарисувано по тези стени.

Тук става напечено

Ето какво ме притеснява в цялата тази история. Изследователите откриха гробницата точно навреме — и го казвам съвсем буквално.

Районът, в който работят, се казва Долен Шейх Абд ел-Курна и се намира в подножието на планина. Красиво място, но и кошмар за наводнения, чакащ да се случи. А заради климатичните промени тези интензивни валежи, причиняващи поройни наводнения, стават само по-чести и по-силни.

Помисли какво означава това за древните гробници. Водата, която се процежда вътре, не просто отмива нещата. Носи влага, която създава кристали от сол и разяжда стенописите и декорациите. Може да отслаби конструкциите докато не се срутят напълно. Говорим за потенциална загуба на невъзстановими исторически съкровища.

Така че тези археолози не копаят просто за удоволствие — те бягат срещу времето. Основната им мисия е да приложат програма за опазване и управление на риска. Почистват отломки, пренасочват наводнителни води и се борят да защитят тези места преди природата да си каже думата.

Защо трябва да те е грижа?

Знам какво си мислят някои от вас: „Яко история, но защо ме интересува една 3000-годишна гробница?"

Ето защо: Това е историята на човечеството. Говорим за цивилизация, която е изобретила писмеността, създала е архитектурни чудеса, които и до ден-днешен не можем напълно да обясним, и е повлияла на всяка култура след нея в Средиземноморието и отвъд него. Всяка гробница, която загубим, всеки стенопис, който не успеем да защитим, отнася парче от тази история със себе си.

Освен това има нещо наистина магическо в гледането на картини, създадени по времето, когато човечеството е разбирало кое сме ние. Пасер е искал да бъде запомнен. Накарал е живота си да бъде нарисуван по тези стени, така че хилядолетия по-късно непознати да видят лицето му и да знаят, че е съществувал. И сега, благодарение на това откритие, ще бъде.

Пред изследователите все още стои много почистване и анализ. Когато стенописите бъдат почистени професионално, очакват да научат още повече за Пасер, семейството му и евентуално за други хора, използвали тази гробница през вековете.

Това е надбягване с времето, да. Но всеки ден, който спечелят, е още един ден, в който запазваме парче от общото ни човешко наследство.

И нека бъдем честни? Това е наистина невероятно.