Опитах тези умни очила и нещата се объркаха

Най-накрая седнах и ги пробвах. Тези Ray-Ban Meta, дето ги виждам навсякъде - в метрото, на концерти, по пътеките. И нека бъда честен: изненадаха ме. Не в смисъл, че са революция. По-скоро в смисъл, че се оказаха доста по-полезни, отколкото си мислех.

Хей, те изглеждат съвсем нормално?

Първото нещо, дето ме шашка: никой не им обърна внимание.

Бях се подготвил за странни погледи и неудобни въпроси. Вместо това - Meta Scribers просто приличаха на обикновени очила. Да, по-дебели от моите обичайни рамки - я, камери, говорители, батерии се побират някъде - но нищо, дето да крещи "тук се снима!".

Светлинката за запис в ъгъла е хубаво докосване. Хората наоколо виждат какво става. Струва ми се, че това е минимумът, който тези компании дължат на хората. Дребна работа, ама важна.

Камерата ме спечели

Ще си призная: станах онзи тип с камера на лицето. Но ето какво - не ми пукаше, защото снимките излязоха доста добре.

Дванайсетмегапикселовият сензор няма да замени айфона ми. Но знаете ли какво замени? Онези моменти, когато бърникам из джоба, пропускам перфектния кадър или просто не ми се занимава да снимам нещо дребно.

Запечатах красив залез на вечерната разходка, щракнах рецепта, дето ми я показа приятел на вечеря, и снимах бързо видео из центъра. Нищо от това нямаше да стане без тези очила - просто защото ваденето на телефона ми се струваше прекалено усилие в момента.

Лениво ли е? Може би. Но си е честно казано начинът, по който си живея, и тези очила ме приеха такъв, какъвто съм.

Музика без слушалки? Ето как е наистина

Отворените говорители бяха функцията, в която най-малко вярвах. Представях си тъпо аудио, дето се носи навсякъде и дразни хората.

Реалността е по-сложна. Да, качеството на звука няма да задоволи аудиофил. Да, хората точно до вас чуват нещо. Но могат ли вие да го чуете ясно, докато вървите? Абсолютно. Пусках си Spotify по пътя към работа и подкаст на обедните разходки - работи чудесно за тези неща.

Какво обикнах: че съм нащрек за колите, заобиколната ми среда, мога да си говоря с хора без да спирам нищо. Какво не обикнах: опитът да слушам в шумен бар, дето говорителите просто не можеха да се преборят със звука.

Това е компромис, но за правилните ситуации си струва.

AI функцията? Ами, още я проверявам

Вграденият AI асистент на Meta може да отговаря на въпроси, да разпознава предмети, да помага на момента. Теоретично - това е убиеца функция, дето ги отличава.

На практика? Едно на едно. Понякога попитам нещо просто и получа наистина полезен отговор. Други пъти - забива на елементарни неща. Струва ми се, че проблемът не е в хардуера, а в "AI асистентите имат още дълъг път" реалността.

Засега бих го нарекъл приятна добавка, не причина за покупка.

И така... нужни ли са ти тези?

Ето ми искреното мнение след седмица: тези очила не са за всеки. Но са по-убедителни, отколкото очаквах.

Ако си човек, дето постоянно бърка телефона за бързи снимки, да вдигне обаждане без ръце, да си пусне музика на разходката - тези неща може наистина да подобрят деня ти. Триенето изчезва по начин, дето звучи дребно, но се усеща значително като го преживееш.

Притесненията за личните данни са реални и си струва да ги обмислиш. А на около 800 лева - не са точно покупка на спонтанното.

Но ако си любопитен как "умните" носими устройства може да изглеждат в ежедневието ни - не метавселената, не AR мечтите - тези очила дават една идея. Скромни са, практични, тихо полезни по начини, дето ме изненадаха.

Може бъдещето на техниката не винаги да е за повече. Понякога е за по-малко - по-малко усилие, по-малко бъркане, по-малко прекъсване на това, което вече правиш.