Ето нещо наистина удивително, което ще ви остави без думи: в момента в кипяща вода живее амеба, която не просто оцелява, а процъфтява. Не знам как е при вас, но когато мисля за амеби, си представям онези малки, безформени създания от часовете по биология в средното училище, които едва правят каквото и да е, освен да се носят из водата на езерата. Съвсем не си представям нещо, което може да издържа на температури, достатъчно горещи, за да причинят изгаряния от трета степен.
Но точно това току-що откриха изследователите в Националния парк „Ласен Волканик“ в северна Калифорния. Те откриха напълно нов вид амеба, която си „отдихва“ (добре, не точно си отдихва) в кипящи геотермални басейни и димящи потоци. И помислете само – те я нарекоха Incendiamoeba cascadensis, което се превежда като „огнената амеба“. Не е ли страхотно?
Преди да се разгорещя твърде много, нека обясня защо това откритие е толкова важно. Учените от известно време знаят, че определени бактерии и други прости организми могат да оцелеят в лудешки екстремални условия – места, които бих убили мигновено всяко „нормално“ животно. Тези твърди малки създания се наричат екстремофили и обичат топлината повече от всичко друго. Става дума за организми, които процъфтяват във вулканични горещи извори, дълбоководни хидротермални отвори и други места, които звучат по-скоро като извънземни планети, отколкото като Земята.
Но ето какво е важно: всички тези любители на топлината шампиони бяха това, което учените наричат прокариоти. Това са прости клетки, които нямат ядро или някоя от сложните вътрешни структури, които съставят нашите собствени клетки. Те са всъщност просто малки торбички с генетичен материал, които се носят наоколо, което се оказва огромно предимство, когато температурите се повишат. Няма деликатни органели, които да се стопят, няма сложни системи, които да се развалят – просто чисто, просто оцеляване.
Хората, растенията, гъбите и другите сложни живи форми са еукариоти. Ние пакетираме цялата си ДНК в специален compartment, наречен ядро, и се обграждаме с всевъзможни вътрешни структури, наречени органели, които се грижат за всичко – от производството на енергия до изграждането на протеини. Системата е елегантна, разбира се, но и крехка. Всички тези сложни части означават повече неща, които могат да се объркат, когато температурите скочат.
Дълго време учените предполагаха, че еукариотите просто не могат да издържат на топлината, с която прокариотите се справят ежедневно. Дори имаше своего рода научен консенсус, че 140 градуса по Фаренхайт е практически таванът за всяка сложна клетка. Това имаше смисъл, честно казано. Изглеждаше разумно, че самата сложност, която прави еукариотите специални, ги прави и уязвими към екстремни условия.
Но тогава Берила Рапапорт от Сиракузкия университет започна да се чуди: какво, ако никой не е гледал достатъчно внимателно? Какво, ако еукариотите са се криели в най-горещите места на Земята, просто чакайки да бъдат открити?
Затова тя направи това, което би направил всеки добър учен: тръгна да търси. По-конкретно, отиде в Националния парк „Ласен Волканик“,