Тайната на оцеляването на кралицата

Колеги, трябва да ви разкажа нещо, което току-що научих, и честно казано — малко ми призлява.

Сигурно знаете, че пчелите са в беда. Колониите се сриват, пестицидите ги убиват, местообитанията им изчезват — не са лесни времена да си пчела. Но ето какво не дава мира на учените: дори когато се опитваме да ги пазим от химикали, кошерите продължават да отслабват. Защо?

Ново проучване от Калифорнийски университет в Дейвис може би има част от отговора. И е едновременно поразително и обезпокоително.

Щитът на работничките

Ето какво смятахме, че знаем: работничките са първата защитна линия на кошера. Те събират прашец, връщат се в кошера и премахват вредните вещества, преди да стигнат до кралицата или до малките. Доста елегантна система, общо взето.

Оказва се обаче, че тази защита има своите граници.

Когато изследователите изложили пчелните колонии на продължително въздействие на пестицида метил паратион, станало нещо неочаквано. На първия ден работничките филтрирали около 95% от пестицида. Впечатляващо, нали?

Към десетия ден? Стойността паднала до 86%.

Това пак е много филтриране, но означава, че капацитетът на работничките бил надхвърлен. Пестицидите се трупали. И когато работничките вече не успявали да се справят, кралицата трябвало да се оправя сама.

Тежкият избор на майката

Тук става наистина интересно.

Учените установили, че когато кралиците са изложени на пестициди с времето, тези вещества се натрупват в телата им. И когато работничките вече не могат да филтрират всичко, кралицата има свой собствен защитен механизъм: тя прехвърля тези токсични химикали в яйцата си.

Да, прочетохте правилно. Тя трови собствените си деца, за да оцелее.

Учените наричат това "майчин трансфер", като за първи път документират процеса при медоносните пчели. Ръководителката на изследването Анхела Енсерадо-Манрикес обяснява: когато капацитетът за филтриране на работничките бъде надхвърлен, "кралиците имат своя защита. Майчиният трансфер им позволява да прехвърлят токсичното бреме към яйцата си."

Експериментът с наноколониите

Как стигнаха до това откритие? Екипът създал така наречените "наноколонии" — миниатюрни експериментални системи, които възпроизвеждат основни функции на кошера. Всяка съдържала кралица и около 60 работни пчели в специален контейнер.

Пчевдите били хранени с прашец и храна, замърсени с пестицида (на нива, реалистични за околната среда, не смъртоносни дози). Пестицидът бил маркиран с нискорадиоактивен маркер, за да могат изследователите да проследят точно къде отива.

Технологията за проследяване била невероятно чувствителна. Учени от Националната лаборатория "Лорънтс Ливърмор" използвали нещо наречено биологична ускорителна спектрометрия (BioAMS), която може да открие маркерите на пестициди при изключително ниски концентрации. Това им позволило да проследят химическото пътешествие през цялата система на кошера.

Защо е по-важно, отколкото си мислите

Ето какво ме тормози в цялата тази работа: кралиците са единствените в цялата колония, които могат да снасят яйца, от които се развиват работнички. Една здрава кралица снася между 1500 и 2000 яйца всеки ден. Тя буквално поддържа колонията жива.

А медоносните пчели? Те опрашват около една трета от световните култури за храна. Ябълки, бадеми, боровинки, краставици, ягоди — каквото се сетите. Без пчели хранителната ни система, такава каквато я познаваме, рухва.

Затова когато учените говорят за "бавно пълзящ ефект на химическо натрупване", който може да доведе до "забавен колапс на колонията", всички трябва да обърнем внимание.

Тревожните последици

Старшият автор Саска Никлиш казва така: "Когато пестицидите се натрупат до степен, в която кралицата има яйца, толкова натоварени с химикали, че може би вече не се развиват правилно, може да се стигне до преломна точка."

Помислете за това за момент. Не говорим просто за пчели, които умират веднага от излагане на пестициди. Говорим за потенциална бавна катастрофа, при която кралиците продължават да снасят яйца, но тези яйца са все по-компрометирани. Отвън колонията изглежда добре, но отвътре тихо се влошава.

И ето какво наистина ме притеснява: този процес може да е невидим за пчеларите до твърде късно. До момента, в който забележиш спада на населението, щетите вече са настъпили.

Какво следва

Изследователите имат много въпроси, на които тепърва трябва да отговорят. Колко дълго кралиците могат да продължават така, преди да бъдат съсипани? Какво се случва с яйцата, които получават всички тези химикали? Има ли пестициди, които са по-вредни от други за този процес?

Това са важни въпроси и екипът планира да продължи проучванията.

Но междувременно не мога да спра да мисля за онази картина на кралицата — майката на целия кошер — която по същество жертва част от потомството си, за да оцелее. Това е стратегия за оцеляване, която говори за невероятния натиск, под който са тези създания.

Какво можем да направим?

Тук ставам малко личен, защото честно казано, това проучване ме ядосва. Не на учените — те вършат невероятна работа. А на системата, която продължава да поставя пчелите в тази позиция.

Пестицидите съществуват, за да пазят реколтата. Разбирам това. Но ако крайният ефект е бавно убиване на опрашителите, от които тази реколта зависи... това не е ли проблем?

Изследователите споменават, че констатациите им могат да помогнат на "планиращите интегрирано управление на вредителите" — хората, които решават как да защитят културите, без да вредят на пчелите. Може би това означава да се внимава повече кога се пръскат пестицидите, или да се разработват безопасни за пчели алтернативи.

Но честно? Според мен ни трябва по-голямо мислене от просто коригиране на графиците за пръскане. Трябва да преосмислим връзката си с насекомите, които буквално ни хранят.

Не съм специалист по пчели. Просто съм човек, който смята, че тези малки създания вършат най-важната работа на планетата и им дължим повече от бавно отравяне.

Какво мислите? Променя ли това проучване начина, по който гледате на кризата с пчелите? Пишете ми в коментарите — ще ми е интересно да чуя мненията ви.