Инцидент, който би могъл да промени всичко
Добре, ето една история, която наистина ме накара да се усмихна. Учените от Станфорд правеха това, което правят – изследваха здравето на коралите в лаборатория, когато се случи нещо напълно неочаквано. Два корални фрагмента — единият здрав и жизнеен, а другият побелял и в затруднение — случайно се докоснаха един до друг в аквариум.
Нищо особено, нали? Просто малък проблем с поддържането на коралите.
Но всъщност беше много голямо нещо.
В рамките на няколко дни побелялят корал започна да възстановява цвета си. Тъканите му започнаха отново да се запълват с тези красиви, жизнено важни водорасли. В рамките на седем седмици той се възстанови напълно.
Можете ли да си представите момента, в който изследователите забелязаха това? „Чакай, какво?!“, последвано от трепетно проверяване на мониторите и осъзнаването, че може би са попаднали на нещо революционно.
Защо това е толкова важно
Позволете ми да обясня защо избледняването на коралите е толкова голям проблем (защото честно казано, мисля, че много от нас чуват термина, но не разбират истински какво се случва).
Коралите може да изглеждат като камъни или растения, но всъщност те са животни — и това доста удивителни такива. Вътре в тъканите им живеят малки водорасли, наречени зооксантеели. Тези малки същества са като личните соларни панели на корала, превръщайки слънчевата светлина в енергия и осигуряваща около 90% от хранителните вещества на корала.
Когато океанските температури се повишат дори малко, коралите се стресират и „изхвърлят“ тези водорасли. Без тях коралите стават призрачно бели (избледняване). Те не умират веднага, но по същество гладуват. Ако температурите не паднат, те в крайна сметка напълно се предаваха.
Ето и ужасяващата част: някои учени оценяват, че нашите коралови рифове биха могли да изчезнат в рамките на живота на нашите деца. Климатичните промени правят морските топлини вълни по-тежки и по-чести. Ние буквално „сварим“ океаните си.
Науката (описана просто)
Сега идва най-интересното. Екипът от Станфорд искаше да разбере защо случайното докосване на коралите е проработило. Затова те направиха това, което правят добрите учени — проектираха експеримент.
Взели са 10 двойки корални фрагмента, като всяка двойка е била от точно същия корал (да, коралите се клонират, което е доста невероятно). За всяка двойка единият фрагмент е бил здрав, а другият — избледнял.
Пет двойки са били позиционирани така, че физически да се докосват. Другите пет двойки са били разделени само с няколко милиметра — близо, но без да се докосват.
Резултатите бяха драматични. Всеки избледнял корал, който е докоснал своя здрав двойник, се е възстановил напълно. Всеки избледнял корал, който е останал разделен... е умрял.
Това е 100% успеваемост срещу 100% неуспех. Това не е просто обещаващ знак; това е пробив.
Какво всъщност се случва вътре
Изследователите направиха задълбочен анализ на „как“ чрез някои изключително мощни микроскопи. Това, което откриха, е наистина завладяващо.
Когато генетично идентични корали се докоснат, тъканите им се разпознават — по сходен начин, по който вашето тяло приема орган от вашия идентичен близнак, но може да отхвърли орган от непознат. Тези тъкани всъщност се сливат, създавайки малки канали между тях.
Чрез тези канали полезните водорасли (и хранителните вещества, които те произвеждат) преминават директно от здравия корал в избледелия. Изследователите са видели движение на водорасли само за три дни.
Но ето и частта, която наистина ме изуми: коралите не трябва да остават свързани завинаги. Екипът тества прекъсването на връзката на различни интервали. Оказало се, че само пет до седем дни контакт са били достатъчни. След това, дори когато са разделени, избледелите корали продължават възстановяването си и постигат пълно здраве в същия седемседмичен период.
Защо? Защото щом достатъчно водорасли попаднат в корала в затруднение, те се размножават бързо в новия си дом. Те буквално получават нов старт и поемат задачата за производство на енергия. Коралът буквално се рестартира.
Защо това ми дава надежда
Ще бъда честен с вас — климатичните новини могат да изглеждат претоварващи. Чуваме толкова много за умиращи екосистеми и приближаващи критични точки, че е лесно да се предадем на отчаянието.
Но открития като това ми напомнят защо науката е важна. Някой е забелязал нещо странно в аквариум. Попитали са „а какво ако?“. Проектирали са експеримент. И сега имаме нов инструмент в нашия арсенал за спасяване на една от най-важните екосистеми на Земята.
Кораловите рифове покриват по-малко от 1% от океанското дъно, но подкрепят около 25% от всички морски видове. Те са детски градини за рибите, защита за крайбрежията и цели екосистеми, преливащи от живот. Загубата им би била катастрофална.
Това изследване предполага, че ако успеем да идентифицираме здрави коралови колонии и да им помогнем да влязат в контакт с тези в затруднение, може да успеем драстично да ускорим възстановяването. Това няма да реши климатичните промени и няма да спаси всеки риф. Но това е лъч надежда в тъмно море (игра на думи).
Какво следва
Изследователите сега мислят как да приложат това в дивата природа. Как да насърчим кораловите фрагменти да се докосват един до друг на реален риф? Можем ли да разработим техники, които временно да държат коралите заедно достатъчно дълго, за да се случи трансферът?
Предстои още много работа. Но за първи път имаме документирано доказателство, че умиращите корали не са непременно загубени. Може би просто се нуждаят от малко помощ — а понякога тази помощ е толкова проста, колкото едно докосване от генетичен двойник.
Както каза водещият автор Дени Колинс: „Докато избледелите корали може да умират, те все още не са мъртви.“
Обожавам тази цитата. Прилага се за коралите, разбира се. Но честно казано, не се чувствате така, сякаш се прилага за много неща в момента?
Понякога разликата между смъртта и възстановяването е просто правилната връзка в правилния момент.
Надяваме се, че ще можем да продължим да създаваме тези връзки — за коралите и за нас самите.
Източник: ScienceDaily