Добре, време е за изповед: обожавам, когато учените признават, че може да грешат. Защото нека бъдем честни – да разбереш как работи цялата вселена е трудно. Наистина трудно.
Затова си представете възторга ми, когато наскоро попаднах на ново изследване, което предполага, че тъмната енергия – един от най-широко приетите концепти в съвременната физика – може би всъщност не съществува. Внимание, спойлер: вселената не ускорява разширението си и всичко, което мислехме, че знаем, може да се наложи сериозно да се преразгледа.
Какво всъщност е тъмната енергия?
Преди да навлезем в драмата, нека се уверим, че сме на една и съща вълна. Тъмната енергия е по същество начинът, по който вселената обяснява защо изглежда, че се разширява все по-бързо с времето. Виждате ли, когато астрономите наблюдаваха далечни експлодиращи звезди (свръхнови от тип Ia, ако искате да сте технически точни), те забелязаха нещо странно: светлината от тези космически фейерверки беше по-слаба от очакваното, което подсказваше, че разширението на вселената всъщност се ускорява.
Това беше огромно откритие, когато беше направено в края на 90-те години на миналия век. Толкова голямо, че изследователите зад него получиха Нобелова награда през 2011 г. Идеята беше, че някаква мистериозна „тъмна енергия“ – нещо като невидима антигравитационна сила – разблъсква всичко.
Повечето космолози са доста убедени в тази идея оттогава. Тя е вплетена в нашия стандартен модел на вселената, който е по същество космическият еквивалент на тайната рецепта на готвач.
Но сега има обрат в сюжета
На сцената се появява професор Субир Саркар от Оксфорд, заедно с изследователи от Института по фундаментални изследвания „Тата“ в Индия. Тези хора решиха да погледнат отново същите данни за свръхновите, които всички останали използват – по-конкретно набор от данни, наречен Pantheon+, който съдържа наблюдения на повече от 1 700 от тези умиращи звезди.
Ето тук става интересно: изследователите установиха, че яркостта на свръхновите от тип Ia може всъщност да зависи от нещо, което никой преди това не е отчел напълно – възрастта на звездите, които експлодират. Ако не коригирате внимателно този ефект, може погрешно да заключите, че вселената се ускорява, когато всъщност прави нещо съвсем различно.
„Установихме, че яркостта на свръхновите от тип Ia зависи от възрастта на звездите, от които произлизат“, обясни професор Саркар. „Ако този ефект не се отчете, това може да доведе до погрешното заключение, че скоростта на разширение се ускорява.“
След като приложиха тази корекция? Доказателствата за космическо ускорение по същество изчезнаха. Всъщност анализът им предполага, че разширението може всъщност да се забавя.
Но изчакайте – става още по-странно. Когато провериха дали това привидно ускорение е еднакво във всички посоки (както стандартният модел предполага, че трябва да бъде), те откриха нещо поразително: ускорението изглеждаше насочено предимно в една посока – същата посока, в която ние се движим локално през пространството. Ако тъмната енергия беше реална и отговорна