Представи си това

Хайде да си представим нещо за момент. Твоето тяло е като оживен град, а раковите клетки са престъпници, които са се научили да заобикалят системата. Те са си изградили тайни входове и бягствени маршрути, така че да оцелеят независимо какви "полицаи" (лечения) им пратиш.

Това всъщност е проблемът с устойчивостта на рака към терапия - един от най-големите главоболия в онкологията днес.

Но ето къде става интересно. Учени от Бейлър Колидж Медицина работят по нещо наистина умно и лично аз смятам, че това проучване заслужава много повече внимание, отколкото получава.

Проблемът с "умния" рак

Нещата при рака са такива - той не е една болест. Той е милиони миниатюрни еволюционни машини, които непрестанно се адаптират и намират заобиколни пътища. Химиотерапия? Намират решение. Радиация? Същото. Дори по-новите целеви терапии? Ракът открива обходни маршрути.

Д-р Уей-Чин Лин, един от изследователите, го каза перфектно: "Терапевтичната устойчивост е основна пречка за постигане на ефективни и трайни лечения на рака." И е напълно прав - това е буквално причината толкова много ракове заболявания да се връщат.

Какво направиха тези изследователи?

Вместо да преследват отделни бягствени маршрути (като да се целят в един протеин тук, един път там), екипът се отдръпна и попита: "Какво контролира всички тези бягствени маршрути?"

Отговорът? Протеин наречен TopBP1, по-точно частта му наречена BRCT7/8. Представи си го като кулата за контрол на въздушното движение на рака - тя не пилотира самолетите, но координира всичко. Помага за регулиране на множество процеси, насърчаващи рака, включително протеини, които действат като лична охрана на рака.

Екипът започна да тества хиляди химикали, за да намери нещо, което да наруши този контролен център. След много компютърно моделиране и лабораторна работа, те се спряха на съединение наречено CS18.

Какво прави CS18 различен?

Ето какво наистина ме впечатли в този подход. Когато CS18 блокира частта BRCT7/8:

• Намалява активностите на MYC и мутиралия p53, които насърчават рака
• Ремонтът на ДНК в раковите клетки става по-малко ефективен
• Раковите клетки по-лесно умират
• И най-хубавото - всъщност подпомага гените, които потискат растежа на тумори

Всичко това от едно централно "копче". Това е елегантна наука.

Истинската магия: комбинирана терапия

Но ето къде става наистина интересно. CS18 сам по себе си е страхотен, но изследователите откриха нещо забележително, когато го комбинираха със съществуващи лекарства.

Когато CS18 се комбинираше с терапии като PARP инхибитори или осимертиниб, резултатите бяха по-добри от всяко лечение самостоятелно. И обичам тази част - при белодробни ракови клетки, които бяха станали устойчиви на осимертиниб, добавянето на CS18 ги направи отново чувствителни към лекарството.

При животински проучвания те видяха значително намаляване на растежа на туморите без загуба на тегло или други признаци на токсичност. Това е важно - една от причините някои ракови лечения да се провалят е, че увреждат и здравите клетки твърде много. CS18 изглеждаше по-малко токсичен за нормалните клетки.

Тестваха това при различни видове рак: триплонегативен рак на гърдата, рак на яйчниците, белодробен рак и остра миелоидна левкемия. Ефектите се проявиха навсякъде.

Моите мисли

Трябва да бъда внимателна тук, защото това е ранно проучване. Говорим за лабораторни изследвания и животински модели, не за човешки опити. Пътят от "обещаващи резултати при мишки" до "одобрено лечение" е дълъг и пълен с проблеми. Повечето експериментални лекарства не стигат дотам.

Но ето какво ме кара да съм искрено оптимистична относно този подход: не се опитва да надхитри рака на неговата игра. Вместо това атакува инфраструктурата, която ракът използва, за да се адаптира.

Помисли - вместо да играеш "улучи къртицата" с отделни механизми на устойчивост (които ракът пак ще еволюира около), ти нарушаваш控制系统а, който му помага да се адаптира. Това е фундаментално различна стратегия и може би ще проработи по-добре.

Изследователите призовават за по-нататъшно развитие на CS18 като компонент на бъдещи комбинирани терапии. Дали това ще е след пет или двадесет години, мисля, че подходи като този представляват посоката, в която се движи лечението на рака - по-умно, по-точно насочено и надяваме се, по-ефективно.

Определено ще следя това.