Добре, трябва да се подготвите за това, защото светът на генетиката току-що стана много по-странен — и много по-интересен.
Учените от Корнелският университет наскоро откриха нещо, което, честно казано, звучи така, сякаш е от научнофантастичен филм. Те откриха човешки ген, който всъщност може да се движи вътре във вашето ДНК, като същевременно изпълнява важна функция във вашия мозък. Тези две характеристики не би трябвало да могат да съществуват едновременно, но по някакъв начин го правят.
Чакай, геновете могат да „скачат“?
Нека се върнем малко назад, защото концепцията за „скачащи генове“ може да е нова за някои от вас.
Представете си вашето ДНК като масивно ръководство за инструкции за изграждането на вас — всяка клетка, всяка черта, всяка особеност. Дълго време учените предполагаха, че това ръководство е доста стабилно. Страниците (геновете) остават там, където са.
Но след това дойде откритието на транспозоните, наричани още „скачащи гени“. Това са участъци от ДНК, които буквално могат да се изрежат от едно място в генома и да се поставят на друго. Мислете за тях като генетични номади, които отказват да останат на едно място.
Ето и най-безумната част: около половината от целия ви геном е съставен от тези останки от транспозони от милиони години еволюция. Повечето от тях са „пенсионирани“ и вече не се движат. Те са като стари хипита, които някога са били авантюристи, но сега просто седи и гледат телевизия.
Генът, който не искаше да стои на едно място
Така че, какво прави BC200 толкова специален?
Обикновено, когато еволюцията „заема“ един от тези скачащи генове за полезна цел — превръщайки го в обикновен ген, който изпълнява важна функция за клетката — тя обикновено отнема способността му да скача. Това е като да вземете пътуващ номад и да му дадете работа в офис. Той се установява. Мобилността изчезва.
Но BC200? BC200 каза: „Не, аз ще върша и двете“.
Този малък ген е активен във вашите неврони (мозъчни клетки), където изглежда помага за регулирането на производството на протеини. Учените знаят за него още от края на 80-те години. Това, което не знаеха досега, е, че той все още има способността да скача из вашия геном.
„Този ген е създаден от мобилен елемент, но е запазил своята подвижност и същевременно ясно изпълнява клетъчна функция“, обясни изследователят Седрик Фешот. „По някакъв начин еволюцията не е успяла да раздели тези две неща.“
С други думи, BC200 е по същество човек, който е успял да си осигури стабилна кариера и същевременно продължава да прави спонтанни пътувания всеки уикенд. Не би трябвало да работи по този начин!
Намерен във вирус?! Това е истински обрат в сюжета
Но чакайте — става още по-странно.
Изследователите дори не са търсили BC200, когато се натъкват на това откритие. Те го откриват скрит вътре във вирус от семейството на poxвисите — по-конкретно вируса на molluscum contagiosum, който причинява кожни образувания.
Така че, как човешки мозъчен ген се озовава вътре във вирус? Учените смятат, че той вероятно е скочил във вируса, докато той е инфектирал нечии кожни клетки. Вирусът по същество е взел „пътник“.
Това е сякаш вирусът е преминал от „инфектиране на човешки клетки“ към „носене на парче човешки генетичен материал“. Природата е наистина толкова странна понякога.
Трябва ли да се притесняваме?
Ето къде нещата стават малко по-сериозни.
BC200 не просто си стои мирно в невроните. Учените забелязват, че той се появява в по-високи нива в мозъците на хора с болест на Алцхаймер. Той също така се изразява аномално в различни тумори, включително при рак на гърдата.
Сега, преди да влезете в режим на паника, нека уточним: все още не знаем какво означава това. Генът може да допринася за заболяването, или може просто да е безобиден страничен участник, който се произвежда в по-големи количества, когато нещо друго се обърка.
Но ето и тревожната възможност: ако BC200 все още може да скача, може би той все още скача при патологични състояния. Може би в раковите клетки или в увредените мозъчни клетки този ген се вмъква на нови места и потенциално причинява мутации.
Това със сигурност е нещо, което изследователите искат да проучат по-нататък.
Какво означава всичко това?
Честно казано? Ние едва сме докоснали повърхността.
Това откритие поставя под въпрос разбирането ни за това как функционират и еволюират геновете. То подсказва, че границата между „скачащ ген“ и „обикновен ген“ може да е по-размита, отколкото сме мислели.
За мен най-вълнуващото е това, което ни казва за самата еволюция. Тя не е някакъв подреден, систематичен процес, при който нещата се класифицират и остават в своите редици. Еволюцията е хаотична и креативна, понякога запазвайки функции, които логически не би трябвало да съществуват едновременно.
Така че следващият път, когато някой ви каже, че вашето ДНК е просто статично ръководство за инструкции, можете да му разкажете за BC200 — бунтарския малък ген, който отказа да избере само една роля.
Не е ли науката невероятна?
Източник: ScienceDaily