Термитите, за които не подозираш

Хайде да си призная нещо. Току-що научих нещо за термитите, което ме смая, и веднага реших да го споделя с вас.

Представя си следното. Имаш тези малки насекоми, дето си живеят в стените, в мебелите, в дървените греди — навсякъде, където има сухо дърво. Те не са като братовчедите си, дето строят големи кални могили или копаят тунели под земята. Не, сухите термити са като нинджи в света на термитите. Промъкват се в дървото и си устройват дом там, съвсем скрити от поглед, и си хрупат имота, докато ти изобщо нямаш идея, че са там.

Докато, разбира се, не забележиш щетите.

Проблемът да си термит

Ето какво прави тези сухи термити толкова трудни за справяне: те са невероятно трудни за откриване, а това ги прави невероятно трудни за убиване. Традиционните методи често включват покриване на цели къщи с брезенти и заливане на всичко с химикали, които, честно казано, ме притесняват малко като се замисля какво друго може да засягат.

Но сега учени от Калифорнийски университет в Ривърсайд откриха нещо, което може би ще промени правилата на играта. И наистина умната част? Те не атакуват термитите директно. Атакуват тяхната слабост.

Уязвимостта, която никой термит не може да скрие

Всеки растящ термит трябва да направи нещо, от което абсолютно не може да избяга: трябва да се лине. Това означава да свали старата си външна обвивка и да изгради нова, по-голяма. Това се случва около седем пъти през живота на един сух термит.

Представи си го така: представя си, че не можеш да растеш, освен ако не смениш изцяло кожата си, костната си структура и цялата си броня — всичко наведнъж — и да изградиш нова от нулата. По същество това е през което тези малки същества трябва да преминат. И трябва да проработи перфектно всеки път.

Сега е мястото, където става интересно. Учените откриха химикал на име бистрифлурон, който sabotaжира способността на термитите да изграждат новата си външна обвивка. По-конкретно, той пречи на производството на хитин — което е основният структурен материал в черупката им. (Забавен факт: хитин се намира и в неща като черупки на раци и човки на калмари!)

Как точно действа смъртта

Какво се случва тогава? Термитите не падат мъртви веднага. Това всъщност е нещо, което намирам за доста интересно — и малко тъжно, честно казано. Химикалът действа по-бавно. Термитите продължават нормалните си дейности за известно време, хранят се и се движат. Но накрая стигат до точката, в която тялото им казва "добре, време е да се линеш". Опитват се да свалят старата си обвивка...

...и нямат с какво да я заменят.

Без тази защитна черупка не могат да оцелеят. Изследователите наблюдаваха това в лабораторни експерименти, наблюдавайки как поведението на термитите постепенно се забавя, докато накрая умрат. Не е мигновено, но е невероятно ефективно. При тестове, където термитите бяха непрекъснато изложени на обработено дърво, около 99% от тях умряха. Дори когато имаха възможност да избягват обработените зони (което е по-близо до реалните домашни ситуации), смъртността стигна близо 96%.

Социалният страничен ефект, който прави всичко още по-хубаво

Ето къде става наистина яко. Термитите са социални същества. Споделят храна и други материали помежду си чрез процес, наречен трофалаксис — основно уста-към-уста (или по-точно, анус-към-уста, но нека не ставаме твърде графични) хранене. Така колониите остават свързани.

Изследователите тестваха какво се случва, когато само някои термити в група са изложени на химикала. Използваха оцветена храна, за да проследят как материалите се движат между индивиди. Само за един-два дни материалът се бе разпространил из цялата група.

Но ето най-интересното: групи, в които само 5% от термитите първоначално са се сблъскали с бистрифлурон, в крайна сметка достигат 100% смъртност до 90-ия ден. Това означава, че дори не трябва да хванеш по-голямата част от колонията. Само няколко да го донесат в гнездото.

Това наистина е блестящо. Няколко изложени търсачи носят химикала у дома, споделят го със семейството си и постепенно той си проправя път през цялата скрита популация. Собственото социално поведение на термитите се превръща в система за доставка на тяхната гибел.

Защо е важно за собствениците на жилища (и за околната среда)

Химикалът бистрифлурон принадлежи към клас, наречен инхибитори на синтеза на хитин. И ето защо смятам, че това наистина е добра новина: тези съединения са насочени конкретно срещу насекоми, не срещу бозайници.

Защо? Защото ние, бозайниците, нямаме външна обвивка. Имаме вътрешни скелети от кости. Съвсем не ни трябва хитин. Така че докато тези химикали са опустошителни за насекомите, те са сравнително безопасни за хора, домашни любимци и други диви животни.

Сравни това с някои от по-старите термитни третирания, които включваха много по-широкоспектърни химикали, от които ми се завиваше свят да ги използвам около семейството си. Не казвам, че тези неща бяха непременно опасни при правилно приложение, но определено има нещо успокояващо в третиране, което е проектирано да действа конкретно върху биологията на целевия вредител.

Може ли това да промени как се справяме с термитите?

Изследователите са оптимисти, че това може да проработи добре срещу западните сухи термити, които са особено проблематични на места като Калифорния. Но подходът е показал успех и срещу подземни термити, така че потенциалните приложения са по-широки.

Това, което намирам за най-вълнуващо, е концепцията зад него. Вместо просто да отровиш всичко и да се надяваш термитите да изядат отровата, учените разбраха как да експлоатират едно от биологичните изисквания на насекомите. Намериха уязвимост, с която термитите буквално не могат да не се изправят.

Има нещо почти поетично в това. Точно нещото, което позволява на тези скрити колонии да растат и процъфтяват — техният цикъл на линеене — се превръща в механизма на тяхното поражение.

Разбира се, необходимо е още тестване, преди това да стане широко достъпно за домашна употреба. Но ако си човек, който се е сблъскал с термитна напаст, или живееш на място, където те са често срещани, мисля, че това изследване е наистина обнадеждаващо. То предполага, че скоро може би ще разполагаме с по-умни, по-прецизни начини да пазим домовете си без ядрената опция на брезенти и фумигация.

И искрено? Харесва ми, че науката все повече търси решения, които работят с природата, вместо просто да я брутално прегазват.