BC200: Генът, който отказа да порасне

Нещо ме тормози от известно време и не мога да го избия от главата си.

Представи си тялото ти като голяма сграда с хиляди наематели. Повечето гени са послушни квартиранти — заели са си местенце в генома преди милиони години и си стоят там. Свърши си работата, копират се когато клетката се дели, и толкова.

Но има и други. Малко по-особени.

Какво са тези "скачащи гени"?

Учените ги наричат "транспозони". Представи си следното: вместо просто да се копираш когато семейството ти расте, ти можеш и да се дублираш на случаен принцип и да се преместиш на съвсем ново място в генетическото ти ръководство — където си поискаш.

Това по същество правят тези гени. Копират се и поставят копията на друго място в генома. Повечето пъти това е безобидно. Но понякога? Понякога се озоват точно в средата на друг ген и всичко се обърква. Учените са свързвали този вид смущения с различни заболявания.

Ето обаче интересната част: през милионите години някои от тези скачащи гени се "одомашниха". Успокоиха се, загубиха способността си да скачат и започнаха да помагат с важни клетъчни задачи. Мисли за тях като за дива котка, станала домашна. Щом веднъж станат полезни и стабилни, престават да са хаотични.

Точно това прави BC200 толкова странен.

Генът, който не пожела да порасне

BC200 беше открит още през 80-те години в човешки неврони. Учените решиха, че е некодираща РНК — молекула, която помага при регулирането на други гени и тяхната протеинова дейност. Определено върши нещо важно в мозъка ти.

Но ето я уловката: BC200 така и не се отказа от способността си да скача.

Според изследване, публикувано в Science, този ген все още е мобилен. Все още може да се копира и поставя на нови места в генома. И въпреки че е функционален и важен ген в нашите неврони, той е запазил тази хаотична енергия на тийнейджър, която повечето му одомашнени роднини са загубили преди хиляди години.

Изследователите — екип от Корнел, Столичния нормален университет в Пекин и Тексаски университет в Арлингтън — го формулираха така: BC200 "размива границата между ген и транспозон, съчетавайки стабилна функция с постоянна мобилизация."

Учените казват "това нещо не би трябвало да съществува, но ето го".

Нещата стават още по-забавни

Сега става наистина странно.

Екипът преглеждаше генетически бази данни и откри BC200 да се крие в генома на молускум контагиозум вируса (MCV). Това е поксвирус, който причинява онези безобидни малки брадавици по кожата ти — онези досадни, но най-вече безвредни кожни образувания, които понякога децата хващат.

Значи в даден момент от историята BC200 скочи от човешка клетка в един вирус. Просто... го направи. Учените не знаят точно кога и как, но подозират, че се е случило в кожни клетки, тъй като това е единственото място, където MCV обитава.

Не знам за теб, но аз намирам образа на човешки мозъчен ген, който спокойно се вози в кожен вирус, за абсолютно хипнотизиращ. Еволюцията е странно нещо, хора.

Защо да те интересува?

Добре, имаме ген, който е едновременно полезен И все още скача насам-натам като в пинбол машина. Защо е важно това?

За едно нещо — BC200 се появява в някои тумори, включително рак на гърдата. Освен това се открива в по-високи нива в мозъците на хора с болестта на Алцхаймер. Учените не твърдят, че BC200 определено причинява тези проблеми — корелацията не е каузация, както обичат да ни напомнят. Но продължаващата му мобилност означава, че потенциално може да скочи на места, където причинява щети.

Изследователският екип сега се опитва да разбере дали BC200 се прехвърля в геномите на раковите клетки и дали причинява мутации там. Ако това се потвърди, разбирането на това поведение може един ден да доведе до нови терапевтични подходи.

Голямата мистерия

Ето какво наистина ме впечатлява в цялата тази история: защо BC200 не се е успокоил като всички други полезни скачащи гени?

Изследователите предполагат, че може би BC200 е толкова важен за невроните, че еволюцията не е могла да си позволи да го "одомашни", като му премахне способността да скача. Сякаш генът е твърде важен, за да бъде пипан, дори ако мобилността му понякога причинява проблеми.

Или може би се случва нещо съвсем друго, което просто още не разбираме.

Това, което обичам в науката, е че всеки отговор обикновено разкрива десетки нови въпроси. Мислехме, че разбираме как работят скачащите гени — или полудяват, или се успокояват и стават полезни. BC200 каза: "А всъщност аз правя и двете."

Човешкият геном все още е пълен с изненади и честно казано? Нямам търпение да видим какво ще открием следващото.

Източник: Popular Mechanics - https://www.popularmechanics.com/science/health/a74093275/a-gene-from-the-human-brain-leapt-into-a-virusand-scientists-have-no-idea-what-its-doing-there