Чакай, Имаше ли протеин, за който не знаехме?
Добре де, ще си призная — когато за първи път чух за това проучване, реакцията ми беше "GRK2? Не съм чувал за него." И честно казано, това си е съвсем в реда на нещата. Този малък протеин се е крил под радара с години, докато учените са се концентрирали върху познатите заподозрени като амилоидните плаки при Алцхаймер.
Но екип от ETH Zurich работи по това почти две десетилетия на тихо, и резултатите им наистина са вълнуващи.
Какво точно е GRK2?
Представи си GRK2 като диспечер на клетъчното движение. Той помага на клетките да реагират на сигнали, да се справят със стрес и като цяло да поддържат нещата гладко. Има го в сърцето ти, има го в мозъка ти — навсякъде си върши работата.
Ето обаче уловката: GRK2 съществува в две форми. Има нормалната, функционална версия, която си върши работата. И има неактивна версия, която, както се оказва, може да причини сериозни проблеми, когато се натрупа.
Откритието, което промени всичко
Професор Урсула Куитерар и екипът ѝ се сдобиха с проби от мозъчна тъкан на пациенти със и без деменция. Когато ги сравниха на молекулярно ниво, нещо странно се открои.
При пациентите с деменция имаше необичайно голямо количество от този неактивен GRK2, който се носеше наоколо. Сериозно, прекалено много.
Но става още по-лошо. Този неактивен протеин не просто си седи там — той се слепва на групи. Тези агрегати после се натрупват върху митохондриите (тези малки електроцентрали, дето поддържат клетките живи). Представи си как пъхаш камъни в двигателя на кола. Не е много добра идея, нали?
"AGрегатите от GRK2 блокират порите на митохондриите, намалявайки количеството енергия, която могат да доставят, и водят до стресово състояние в клетките," обяснява професор Куитерар.
Омагьосаният кръг, който никой не искаше
Ето къде става наистина интересно. Екипът установи, че неактивният GRK2 сякаш ускорява производството на амилоид бета — онзи протеинов фрагмент, за който всеки говори в изследванията върху Алцхаймер.
Но ето я и голямата работа: амилоид бета натоварва нервните клетки с допълнителен стрес. А този стрес? Той насърчава формирането на ОЩЕ неактивен GRK2. Който пък образува повече агрегати. Които произвеждат още повече амилоид бета.
Като един ужасен feedback loop от ада.
Добрата новина: Намериха начин да го прекъснат
След години на къртовска работа екипът създаде няколко химични съединения, за да прекъснат този цикъл. Едно от тях, кръстено "Съединение 10", показа забележителен потенциал.
При експерименти с мишки Съединение 10 направи някои доста впечатляващи неща:
- Предотврати слепването на молекулите GRK2
- Позволи на митохондриите да функционират правилно отново
- Намали натрупването на амилоид бета
- Помогна на нервните клетки да оцелеят по-дълго
Резултатите бяха достатъчно обнадеждаващи, че типичната за деменцията смърт на нервни клетки всъщност се забави значително. Третираните мишки също живееха по-дълго.
Ама чакай — има още
Ето нещо, което изследователите не очакваха. Съединението не помогна само на мозъка. По-възрастните мишки, третирани със Съединение 10, показаха подобрение в сърдечната функция и... чакай сега... развиха по-малко сиви косми.
Да, правилно прочете. Този протеин може да е замесен и в процесите на стареене. Това е съвсем друга тема, която учените сега горят от желание да проучат.
Защо това е важно (И защо трябва да сме предпазливи)
Гледай, знам, че сме били тук и преди с изследванията върху Алцхаймер. Спомняш ли си колко пъти сме чували "намирахме лекарството"? Нормално е да си скептичен. Аз също съм.
Но ето какво прави това различно: Екипът на професор Куитерар идентифицира съвсем нов механизъм. Те не просто се целят в амилоид бета (което се оказа ядосващо трудно за лечение). Те атакуват нещо по-нагоре по веригата — протеин, който сякаш задейства каскада от проблеми.
Съществуващите лекарства могат да забавят прогресията на Алцхаймер с няколко месеца в най-добрия случай. Ако Съединение 10 или нещо подобно може всъщност да забави основните механизми на болестта? Това ще е огромна работа.
Все пак, много сме рано. Това изследване е тествано само при мишки. Нужни са клинични проучвания, тестове за безопасност и още години работа, преди някой да нарече това лечение.
Защо изследванията върху Алцхаймер отнемат толкова дяволски дълго?
Ето нещо, което професор Куитерар спомена и което сметнах за хипнотизиращо: "Всичко е много по-бавно в сравнение с изследванията върху рака, например."
Защо? Защото Алцхаймер е болест, свързана с възрастта. За да я изучаваш правилно, са ти нужни стари мишки. Наистина стари. На една и половина до две години. За мишки това е дълбока старост.
Всеки експеримент може да отнеме една до две години само за да получиш значими резултати. Това е работа, която тества търпението, особено когато се надбяскваш с болест, засягаща милиони.
Финалният вердикт
Имаме нова мишена за лекарства (GRK2), обещаващо съединение, което блокира вредните му ефекти, и механизъм, който може би обяснява защо толкова много лечения за Алцхаймер са се провалили — защото не сме гледали цялата картина.
Екипът е подал патент и сега търси фармацевтични партньори, за да продължи напред. Ще проработи ли при хора? Никой не знае още.
Но след години на гледане как изследванията върху Алцхаймер затъват, е хубаво да видиш нещо наистина ново на хоризонта.
Ще следя това отблизо. Надявам се и вие.
Източник: ETH Zurich researchers identify protein that may fuel Alzheimer's — and a way to block it