Раковото заболяване, което най-много ни затруднява

Нека започна с един неприятен факт: ракът на панкреаса има едно от най-ниските нива на оцеляване сред всички ракови заболявания. Част от причината? Симптомите не се появяват докато болестта вече не се е разпространила. Затова го наричат "тих убиец". Другата част от проблема са мутациите, които го предизвикват.

По-точно, става дума за ген на име KRAS, който е мутирал при по-голямата част от случаите на рак на панкреаса. Представи си KRAS като дефектен педал за газ в кола — веднъж щом е заседнал "натиснат", клетките се размножават неконтролируемо. Учените се опитват да оправят този счупен педал от десетилетия, а наскоро вече има лекарства, които се насочват към една конкретна KRAS мутация (G12C). Но ето какъв е проблемът — съществуват много различни KRAS мутации, а повечето пациенти с рак на панкреаса нямат именно варианта G12C.

Именно затова това ново изследване, публикувано в Oncotarget, привлече вниманието ми.

Хитрият подход

Екип от Florida A&M University е работил с определени съединения, наречени полиизопренилирани цистеинил амидни инхибитори (накратко PCAIs — защото учените обичат акроними). Първоначално тези съединения са били създадени да пречат на необичайната KRAS сигнализация.

Но тук става интересно. Изследователите тествали тези съединения върху ракови клетки от панкреаса, носещи KRAS мутации, и резултатите били впечатляващи. Едно от тях, наречено NSL-YHJ-2-27, блокирало над 90% от миграцията на раковите клетки при изключително ниски концентрации.

Защо е важно това? Защото хората умират от рак, когато той се разпространява — когато клетките се откъснат от първоначалната тумора и нахлуят в други органи. Ако успееш да спреш това движение, можеш потенциално да спреш болестта в нейните следи.

Обратът, който изненада всички

Ето най-интересната част от това откритие. Знаеш ли как обикновено действат леченията срещу рак? Те се опитват да блокират сигналните пътища, които карат рака да расте. Логично е, нали?

Ами, PCAIs правят точно обратното.

Изследователите установили, че тези съединения не изключват MAPK и PI3K/AKT пътищата — те ги хиперактивират. На практика увеличават оборотите на двигателя толкова много, че той експлодира.

Представи си го така: тялото ни се нуждае от определени сигнали, за да функционира, но има една зона на "правото" количество. Твърде малко сигнал — клетките не растат правилно. Твърде много — нещата стават хаотични. PCAIs избутват раковите клетки далеч от тази оптимална зона — създават толкова много сигнален шум, че клетките просто не могат да се справят.

Как клетките се самоунищожават

Какво точно се случва, когато наводниш раковите клетки с твърде много сигнали?

Няколко неща стават едновременно. Клетките започват да произвеждат реактивни кислородни видове — малки молекули, които увреждат клетъчните компоненти. Ензими наречени каспази се активират — те са като палачите на апоптозата (програмираната клетъчна смърт). Нивата на протеин на име BAX се повишават, който пробива дупки в енергийните централи на клетката.

Резултатът? Раковите клетки се закръглят, губят способността си да се движат и умират.

Изследователите забелязали още нещо интересно: лечението променило генната активност по любопитни начини. Гените, които обикновено потискат туморите, станали по-активни, докато тези, свързани с прогресията и разпространението на рака, станали по-тихи. Сякаш съединението едновременно натиска газта на тумор-супресорите и спира горивото на ракопровокиращите гени.

Тестване в реалистична среда

Нещото, което ценя в това изследване, е че учените не са тествали само върху стандартни клетъчни култури. Използвали са и туморни сфероиди — миниатюрни триизмерни клъстери от ракови клетки, които по-добре имитират истински тумори.

В тези модели PCAIs причинили разпадане на сфероидите, намалили инвазивния им капацитет и увеличили клетъчната смърт. Това подсказва, че съединенията може наистина да работят в сложната, неподредена среда на истински тумор, а не само в контролираните условия на лабораторна чиния.

Защо е важно за пациентите

Изследователите отбелязват нещо съществено: PCAIs изглежда действат срещу множество KRAS мутации, а не само срещу един конкретен тип. Това може да промени правилата на играта за много пациенти с рак на панкреаса, чиито тумори нямат мутацията G12C, която съвременните целеви терапии атакуват.

Вместо да е нужно различно лекарство за всяка KRAS мутация, този подход може да е ефективен срещу KRAS-обусловените ракове изобщо.

Какво следва?

Това все още е ранно-фазисно изследване. Говорим за експерименти с ракови клетки и лабораторни модели, не за лечения, които можете да получите в болница утре. Но резултатите са достатъчно убедителни, за да си струва да бъдат проучени по-нататък.

Изследователите призовават за повече проучвания на PCAIs като потенциални лечения за рак на панкреаса и други KRAS-мутирали ракови заболявания. Като се има предвид колко труден за лечение е ракът на панкреаса, всеки нов подход, който заема различен ъгъл, заслужава внимание.

Наука понякога работи по неочаквани начини. Вместо да се защитаваме срещу рака, това изследване подсказва, че понякога може да спечелим като претоварим врага — използвайки собствените му механизми за оцеляване срещу него, докато се самоунищожи. Интригуваща идея, която със сигурност ще следя с интерес.

Източник: ScienceDaily