Когато старото се среща с новото в лабораторията
Нещо наистина ме впечатли. Нов пробив в климатичните технологии не дойде от някаква супернова идея. Учените просто се върнаха назад — към опита на стъкларите от преди хиляди години.
Още от времето на древна Месопотамия хората са знаели, че малко химикали в разтопеното стъкло променят всичко. Може да стане по-лесно за обработка. Може да получи съвсем нови качества. Същият стар трик сега помага и на съвременната наука за материалите.
Защо MOF материалите са проблематични
MOF материалите са като свръхпрецизна гъба от метални атоми и органични молекули. Те са отлични в улавянето на газове — CO₂, водород и други. Идеални са за съхранение на енергия, улавяне на въглерод и разделяне на газове.
Но проблемът е големият. Тези материали омекват едва над 300°C. Това е толакова близо до температурата, на която се разпадат, че обработката им е почти невъзможна. Не може да ги използваме в големи количества.
Как натрият промени нещата
Екип от учени от TU Dortmund и University of Birmingham реши да пробва старото правило от стъкларството. Добавиха малко натриеви или литиеви съединения към MOF стъклото.
И работи. Материалът започна да се топи при по-ниска температура. Стана по-лесен за обработка. Много по-лесен за производството на големи обеми.
Защо това се случва — не е просто късмет
Учените не оставиха нещата на случайността. Използваха специални инструменти за да разгледат структурата на атомите при висока температура. Това е NMR спектроскопия — техника, която показва как натрият дейчет в материала.
Натрият не просто запълва празните места. Някои атоми натрий заменят цинкови атоми в структурата. Това пра es