Учените може би са открили начин мозъкът да се самовъзстановява след инсулт

Искам да ви разкажа нещо, което ме развълнува сериозно. Ако вие или ваш близък сте преживял инсулт, знаете колко опустошителен може да бъде. Мозъчната тъкан, която загива по време на инсулт, не пониква наново. Това е една от твърдите истини в медицината от доста време.

Но чакайте — учените може би току-що са открили начин да променят тази история.

Проблемът с възстановяването след инсулт

Ето каква е ситуацията: при исхемичен инсулт (този, причинен от кръвен съсирек), лекарите понякога успяват бързо да разтворят съсирека и да спасят част от мозъчната тъкан. Това е огромна работа и е спасило безброй човешки животи. Но тъканта, която вече е умряла? Не се връща. На нейно място остава празна кухина — като дупка в мозъка.

Засега възстановяването разчита на рехабилитация — помагаме на други части на мозъка да поемат функциите чрез невропластичност. Това, че нашият мозък може да го направи, е наистина впечатляващо. Но не е същото като наистина да възстановим загубеното.

Изграждане на „строителна площадка" в мозъка

Тук става наистина интересно. Изследователи от университета Дюк създадоха нещо, наречено MAPS — микропорести свързани частици-скафолди. Опитайте се да го кажете три пъти бързо!

На нормален език? Те разработиха миниатюрни хидрогелови частици, които при инжектиране се свързват помежду си и образуват порьозна структура в кухината от инсулта. Представете си го като изграждане на поддържаща рамка — строителна площадка — където собствените ремонтни клетки на мозъка могат да се настанят и да започнат да възстановяват.

Но ето какво прави това наистина иновативно: те не създадоха само пасивна структура. Екипът искаше активно да привлече собствените ремонтни механизми на мозъка.

Умната изненада с имунните клетки

Изследователите проявили находчивост. Събрали сигнални молекули от астроцити — тези звездовидни мозъчни клетки, които се втурват към мястото на увреждане — и ги прикрепили към частиците на скафолда.

Целта? Да привлекат полезни имунни клетки към мястото на ремонта.

Една комбинация от сигнали проработила особено добре: IL-4 и C1q. Те привлекли макрофаги и нещо неочаквано — неутрофили.

Сега, неутрофилите обикновено нямат добра репутация. Често ги свързват с възпаление и увреждане на тъканите. Но ето къде е обратът: когато са заобиколени от правилната среда и сигнали, тези неутрофили всъщност помагали с възстановяването!

Когато изследователите временно премахнали тези богати на неутрофили имунни клетки, образуването на кръвоносни съдове спаднало значително. Скафолдът също не се преустройвал толкова добре.

Това напълно променя начина, по който гледаме на неутрофилите след инсулт. Тяхната роля не е просто „добра" или „лоша" — всичко зависи от това кога пристигат, къде се намират и какви сигнали получават. Това е доста забележително.

Какво означава това за възстановяването

Мишките показали реални подобрения. Нови кръвоносни съдове се формирали в третираната кухина. Нови нервни влакна (нещата, които мозъчните клетки използват за комуникация) пораснали както вътре, така и около увредената област. И най-важното — двигателната функция се подобрила.

Защо съм искрено обнадежден

Ето моето мнение: това не е просто още едно интересно лабораторно откритие. Подходът е елегантен, защото работи заедно с тялото, вместо да се опитва да го замени. Като създават правилната среда, учените по същество дават на мозъка инструментите, от които се нуждае, за да се самолекува.

Разбира се, това все още е ранно изследване. Мишките не са хора и има дълъг път напред. Но фактът, че са постигнали подобрения в множество пътища на възстановяване — формиране на кръвоносни съдове, растеж на нерви и функционално възстановяване — подсказва, че този подход е нещо значимо.

Денят, в който инсултът няма да означава трайно увреждане, може би е по-близо, отколкото си мислим.

Източник: Изследване на университета Дюк, публикувано в Cell Biomaterials