Нещо ме стресна тази седмица

Е, трябва да споделя нещо, дето ме шашка. Учени са си играли да пресмятат историите на земетресенията в Калифорния за последните хиляда години. Това, което откриха, малко ме притесни.

Ама и ме впечатли. Защото Земята си е направо луда работа.

Какво се трупа под краката ни

Ето каква е работата. Земетресенията стават, когато земната кора поддаде внезапно по пукнатини, наречени разломи. Представи си две парчета от пъзел, дето бавно се трият едно в друго, залепват — и после БАМ — цялата натрупана енергия избухва наведнъж.

В Южна Калифорния имаме основно двама големи играчи: Разломът Сан Андреас и Разломът Сан Хасинто. Заедно те поемат по-голямата част от тектоничното движение в региона. От доста са спокойни — след онова голямо земетресение през 1857-а, магнитуд 7.9.

Спокойни, ама не и тихи. Налягането се трупа. И трупа. И трупа.

Странната география на Кахон Пас

Ама ето къде става интересно. На североизток от Лос Анджелис има място, наречено Кахон Пас, където тези две разломни системи идват твърде близо една до друга. Там геологията е пълен хаос — като кръстовище, дето две магистрали за малко се сливат.

Въпросът, който учените си блъскат главите, е: ако голямо земетресение тръгне от единия разлом, ще спре ли там? Или може да прескочи на другия и да направи много по-голяма беля?

Запознайте се с „Портата на земетресението"

Ново проучване на д-р Лилиан Буркхард от Университета в Берн хвърли нов поглед върху проблема. Екипът ѝ направи компютърен модел, дето симулира 1000 години сеизмична активност в тези разломни системи. Напъхали са в него всичко — от радиовъглеродно датиране на седиментни слоеве до записи на дънерни пръстени до исторически разкази за разриви на земята.

И ето го интересното: открили, че Кахон Пас действа като „порта за земетресения".

Не порта, дето се отваря или затваря просто така. По-скоро като светофар — реагира на условията. Понякога спира разривите. Понякога ги пуска през нея.

Ключовият фактор не е колко напрежение има по разломите. Важно е колко еднакви са нивата на напрежение между двете системи.

Когато напрежението е високо и върху двата разлома, И тези нива са близки? Тогава разривите директно преминават през кръстовището и заместват и двете системи. Спомни си земетресението в Райтвуд от 1812-а — раздрало и двата разлома като едно масивно събитие.

Когато нивата на напрежение са различни? Разривът по-скоро спира на паса — както станало през 1857-а.

Притеснителните числа

Така че, къде сме ние в момента?

Според модела, напрежението по сектора Сан Хасинто-Бернардино е стигнало 3.6 MPa — над всяка стойност, регистрирана през цялата 1000-годишна симулация. Съседният участък от Сан Андреас е на 2.8 MPa.

Ето какво прави нещата особено тревожни: и двата участъка имат високо и сходно ниво на напрежение. Това е точно онази конфигурация, която исторически е предхождала много-разломни земетресения.

„Така че не само е притеснително, че напреженията достигат рекордни стойности", отбелязва д-р Буркхард. „А и че системата е в конфигурация, която исторически е водила до най-големите, най-разрушителните събития."

Какво означава това за нас?

Гледай, не искам да вдигам паника. Ама мисля, че това проучване е добро напомняне, че „отдавна не сме имали голямо земетресение" не значи, че „следващото ще е леко".

Земята не работи по човешки график. Напрежението се трупа от близо 170 години. Портата сякаш е в отворено състояние.

Това не ни казва кога ще удари следващото голямо — предвиждането на земетресения все още е практически невъзможно. Но ни показва, че когато стане, условията са на линия за нещо потенциално катастрофално.

Така че може би днес е хубав ден да провериш дали си имаш авариен комплект, да преговориш семейния план, и да се замислиш колко дива е геологията на нашата планета.

Понякога науката ни успокоява. Понякога ни побиват тръпки. Тази ме накара и двете.