Добре, ще призная — когато за пръв път видях заглавието за това проучване, помислих си, че звучи като нещо от научнофантастичен филм. Генна терапия за обратимост на загубата на памет? При мишки, разбира се, но все пак. Това е от онези неща, които те карат да се спреш и да помислиш какъв би могъл да бъде бъдещето.
Но ето какво е важно: това не е просто дива спекулация. Проучването, публикувано в списание Neuron от учени от Политехническия университет в Лозана (EPFL) в Швейцария, е всъщност доста забележително, когато навлезеш в детайлите.
Какъв е смисълът?
Нека обясня с прости думи какво направиха изследователите (защото, повярвайте ми, оригиналната научна публикация е плътна).
Екипът се фокусира върху три гена — Oct4, Sox2 и Klf4 (накратко ги наричат „OSK“). Предишни проучвания вече бяха показали, че насочването към тези гени може да помогне за обратимост на възрастово обусловени състояния като глаукома. Затова учените се запитаха: може ли същият подход да проработи и за паметта?
Тук идва хитростта. Вместо да се опитват да репрограмират целия мозък — което би било изключително рисковано и вероятно би причинило повече проблеми, отколкото би решило — те насочиха вниманието си конкретно към т.нар. енграми клетки. Представете си ги като паметовите единици на мозъка. Когато формираме спомен, групи неврони се свързват, за да запазят тази информация. Енграмните клетки са точно тези специфични групи неврони.
Изследователите конструираха вирус, който може да достави OSK на тези паметови клетки и да ги активира чрез контролирани, бързи импулси. Това не е като да щракнеш превключвателя и да се надяваш на най-доброто — по-скоро е като изпращане на нежен сигнал за напомняне към тези клетки, подтиквайки ги обратно към по-младо състояние.
Резултатите бяха... забележителни
След лечението мишките показаха сериозно впечатляващи подобрения. Спомени, които бяха станали по-трудни за достъп — включително такива, формирани седмици по-рано — внезапно станаха отново достъпни. В хипокампуса (областта на мозъка, критична за учението и краткосрочната памет), лекуваните мишки представяха резултати, подобни на тези на много по-млади контролни групи.
Но ето частта, която наистина ме впечатли: според изследователите самата памет не се изтрива. По-скоро „хардуерът“, който я съхранява, се обновява. Невроните стават отново млади и гъвкави, и внезапно мозъкът може да достъпи информация, която преди не е можел.
Както казва Ник Папагеоргиу от EPFL: „Самата памет не се изтрива; вместо това „хардуерът“ (невроните), който я съхранява, се обновява. Чрез това, че невроните стават отново млади и гъвкави, мозъкът може отново да достъпва и обработва тези спомени, сякаш е с десетилетия по-млад.“
Не е ли страхотно?
Защо това е важно за реалните хора
Знам какво си мислите: „Страхотно, помогнаха на някои мишки да си спомнят по-добре. Какво общо има това с мен или с баба ми?“
Ето защо това може да бъде революционно: настоящите терапии за Алцхаймер и други форми на деменция са насочени към