Неочакваното откритие, което никой не иска да чуе

Нека бъда директен с вас: ракът на панкреаса е една от най-страшните диагнози, които човек може да получи. Не е най-често срещаният, но със сигурност е един от най-смъртоносните. Петгодишната преживяемост е около 12%, като тази цифра не се е променила драстично през последните десетилетия, въпреки огромните усилия за изследвания.

Защо? Защото туморът на панкреаса е невероятно умен в защитата си. Той буквално построява крепост около себе си от съседни клетки и тъкани. И тази крепост не просто стои — тя активно пречи на лечението да проникне.

Малък рецептор, големи проблеми

Тук става интересно. Изследователи от Sylvester Comprehensive Cancer Center (част от University of Miami Miller School of Medicine) изучават нещо, наречено IL1RAP. Звучи сложно (защото наистина е!), но оставете ме да ви обясня.

Представяйте си IL1RAP като вид „централна командна" структура. Не върши една конкретна работа — по-скоро е разпределителен център, който координира множество възпалителни сигнали. А при рака на панкреаса този център се превръща в проблем, защото свързва туморни клетки, имунни клетки и така наречените фибробласти (клетки, които изграждат структурна тъкан) в една координирана система.

Д-р Джашодип Дата, водещ изследовател, го обясни така: когато атакуваш IL1RAP, всъщност блокираш споделен „помощник", от който много възпалителни сигнали се нуждаят, за да работят. Сякаш спираш тока на цял квартал, вместо само на една къща.

Защо този подход всъщност е логичен

Ето какво ме впечатлява в това изследване: те не се опитват директно да убиват раковите клетки (което е това, което повечето традиционна химиотерапия прави). Вместо това се опитват да променят средата, която защитава тези ракови клетки.

Туморът на панкреаса е хитър. Създава среда, която е силно възпалена, но в същото время потиска имунната система. Сякаш е намерил начин да държи имунната система объркана и изключена, докато продължава да се храни. Това състояние „възпалено, но потиснато" е една от причините химиотерапията и имунотерапията често да се борят да проработят.

Като нарушат IL1RAP, изследователите откриха, че в предклинични проучвания настъпват няколко положителни промени:

• Имуноподавителните клетки стават по-малко на брой
• Т-клетките (бойците на имунната ни система) стават по-активни и функционални
• Туморът развива по-малко фиброза (това е здравата, белезила тъкан, която прави панкреатичните тумори толкова трудни за проникване)
• Туморът реагира по-силно на комбинирано лечение

С прости думи? Разрушаването на защитния щит на тумора прави всичко останало по-ефективно.

Клиничното изпитване, което може да промени играта

Тук науката става вълнуваща. Въз основа на тези открития, Sylvester стартира неоадювантно клинично изпитване — което означава, че пациентите ще получават лечението, насочено срещу IL1RAP, преди операцията, в комбинация с химиоимунотерапия.

Защо е важно? Няколко причини:

Първо, лечението преди операция дава възможност на изследователите да видят как биологията на тумора на всеки пациент се променя в отговор на терапията. Получават прозорец към това, което действително се случва вътре в тумора.

Второ, ако това проработи, може да даде на пациентите с операбилен панкреатичен рак по-добри шансове за успешно лечение. Това са пациенти, чиито тумори все още могат да бъдат отстранени хирургически — и в момента това е най-добрата им надежда.

Трето, това изследване получи силно конкурентен грант за транслационни изследвания от V Foundation, което означава, че независими експерти са сметнали проекта за достатъчно обещаващ, за да го финансират. Това не е малка работа.

Моето мнение

Трябва да бъда честен: през годините съм писал за много „обещаващи изследвания в областта на рака", и не всички от тях се оправдават. Но има нещо наистина интересно в този подход.

От една страна, те се насочват към нещо фундаментално за оцеляването на панкреатичните тумори, а не просто се опитват да убият раковите клетки директно. Това е разликата между атака на армията и атака на нейните линии за снабдяване.

От друга страна, изследователите не дават прекалено големи обещания. Методично преминават от лабораторни изследвания към клинично изпитване, а това е точно както трябва да работи добрата наука. Без прибързани твърдения за „лечение на рака" — просто внимателна, методична работа, която наистина може да направи разлика.

И честно казано? Фактът, че се фокусират върху пациенти, които все още могат да бъдат оперирани, ми дава надежда. Тези пациенти са в различна ситуация от тези с метастатично заболяване — те все още имат опции, а по-добри терапии преди операция могат значително да подобрят техните резултати.

Това не е лек. Не е магически куршум. Но може да бъде реална крачка напред — а за пациентите с рак на панкреаса, аз ще взема реални крачки вместо обещания всеки ден.

Източник: ScienceDaily — Scientists find a way to break pancreatic cancer's protective shield