Невидимите призраци на Вселената

Това, което не виждаме, всъщност е всичко

Хайде да си признаем нещо: всичко, което виждаме около нас — планети, звезди, дори сутрешното кафе — е просто космически прах. Този прах представлява едва 15% от Вселената. Останалите 85%? Това е тъмна материя. И никой няма идея какво точно представлява.

До скоро учените смятаха, че частиците на тъмната материя са "безсблъсъчни". Представи си ги като призраци, които минават през стени — тези частици просто се плъзгат покрай всичко, без да взаимодействат с нищо. Звучи логично, нали? Не можем да ги видим, не можем да ги засечем директно... може би просто не общуват с нищо.

Но какво, ако грешим?

Когато частиците започват да се блъскат

Наскоро излезе проучване в списанието Physical Review Letters, което обръща това предположение с главата надолу. Учените вече предлагат друга хипотеза: тъмната материя може да е "самовзаимодействаща се". Това означава, че тези частици не просто се плъзгат покрай всичко. Те се сблъскват. Отскачат една от друга. Става им тясно.

Един от авторите на изследването — д-р Хай-Бо Юй от Калифорнийски университет в Ривърсайд — има страхотен начин да го обясни. Представи си, че си на концерт. Обикновената тъмна материя би била като хора, които внимателно си пробиват път през тълпата, без да се блъснат в никого. Самовзаимодействащата се тъмна материя? Това е като мош пит — всички се бльскат с всички.

И между другото, това звучи доста по-интересно от безжизнени частици, дето си летят безцелно из Космоса.

Белези в звездите

Нещата стават наистина готини тук. Учените изучават поток от звезди, наречен GD-1, намиращ се на около 25 светлинни години разстояние. Тези звезди изглеждат сякаш са... белязани. Сякаш нещо огромно и невидимо ги е преминало преди векове.

Този белег е твърде голям, твърде ясно изразен, за да се обясни с досегашното ни разбиране за тъмна материя. Но д-р Юй и екипът му предлагат интересна хипотеза: всичко си има смисъл, ако обектът, направил този белег, е бил направен от самовзаимодействаща се тъмна материя — плътна, компактна и достатъчно мощна, за да остави трайна следа върху река от звезди.

Не знам за теб, но на мен ми се струва невероятно, че можем да погледнем към небето и да видим доказателства за нещо, което дори най-мощните ни телескопи не могат да засекат. Прилича ми на това да намериш пръстови отпечатъци на местопрестъпление, където престъпникът е напълно невидим.

Отговори в космически лупи

Учените имат и друг трик в ръкава си: гравитационното лещиране. Представи си го като гигантска лупа в Космоса. Когато много плът обект (например галактика) се намира между нас и нещо по-далечно, неговата гравитация огъва и усилва светлината от онзи далечен обект и го прави видимо за нас.

Д-р Юй смята, че може би се крие свръхплът обект от тъмна материя в една от тези лещиращи системи, наречена JVAS B1938+666. Това може да са плътните ядра, които се образуват, когато частиците на тъмната материя се сблъскват и се свиват заедно.

Разбира се, доказването не е лесно. Говорим за обекти на невероятни разстояния и може да има много фактори, допринасящи за това, което виждаме. Но такава е науката — бавна, внимателна и пълна с "може би това, може би онова".

Следващите пет години могат да променят всичко

Ето и вълнуващата част: скоро ще заработят нови широкообхватни телескопи, включително космическият телескоп "Вера Рубин" в Чили. Тези инструменти ще позволят на астрономите да разгледат стриймовете от звезди и системите за гравитационно лещиране с много по-голяма точност.

През следващите пет години може най-накрая да успеем да отхвърлим някои алтернативни обяснения и да се доближим до разбирането дали тъмната материя наистина се блъска сама в себе си.

Честно казано, намирам тези неща за абсолютно хипнотизиращи. От векове се опитваме да разберем Вселената, а се оказва, че по-голямата й част е направена от нещо, което дори не можем да видим. Но всеки ден се доближаваме малко по малко до разгадаването на кода. И кой знае? Може един ден най-накрая да разберем какво всъщност е тъмната материя — и какво означава това за всичко, което мислехме, че знаем за реалността.

До тогава — ще гледам звездите. Онази малката 15% от всичко, което наистина можем да видим.

Източник: Popular Mechanics