Изчезналите години на Големия каньон
Първото нещо, което трябва да знаете: част от историята липсва
Когато прочетох за това изследване, наистина се развълнувах. Защото Големият каньон? Това онзи огромен пролом в Аризона, дето в стените му са изложени почти два милиарда години земна история. Сякаш листа в книга.
Само че един милиард от тези липсват.
Геолозите наричат това Голямото несъответствие. И е една от най-объркващите загадки в цялата геология. Отиваш от древни кристалинни скали право на слоеве отпреди 500-600 милиона години. Между тях? Нищо. Зиро. Само скок от милиард години липсващо време.
Векове наред учените си задават един и същи въпрос: къде отиде всичката тази скала?
Влизай: Изгубената мегаскала
Според ново проучване от университета в Саутхемптън, отговорът е дръзка скална система. Толкова масивна, че днешните ни скали изглеждат като мравки.
Става дума за "голямата ескарпова стена", формирала се преди около 800 милиона години. По онова време сушата била обединена в свръхконтинент на име Родиния. Когато той започнал да се разпада, се появили тези огромни скални лица.
Те се простирали на хиляди километри. И стигали до километър височина.
Представяте ли си? Една непрекъсната стена, минаваща през това, което днес е Аризона, Юта, Айдахо, Уайоминг, Колорадо, Тексас, Оклахома, Арканзас, Мисури и Илинойс. Всичко свързано. Всичко от един и същи древен скален масив.
Това не е просто скала. Това е континентална черта, която доминирала целия пейзаж.
Милиарди тонове изчезнала скала
Нещата стават наистина диви тук.
Изследователите смятат, че за десетки милиони години ерозията по тази мега-екарпа е отнесла до осем километра скала на някои места. Осем километра! Като да изтриеш планинска верига, по-висока от всичко съществуващо днес на Земята. И всичко това - преди Големият каньон изобщо да е започнал да се оформя.
Този процес постепенно извадил на повърхността дълбоките кристалинни скали, които днес формират "дъното" на Големия каньон. Онова древно прекембрийско основание, което виждаш, когато надникнеш в дълбините.
Професор Томас Гернон от Саутхемптън казва така: скалите в основата на Големия каньон са били "постепенно извадени на повърхността като част от огромна ескарпова стена, формирала се при разпада на древен свръхконтинент."
Яко, нали? Скалите на дъното на Големия каньон не са винаги били на повърхността. Трябвало е да бъдат изкопани от милиони години бавна ерозия покрай тази древна скална линия.
Как намираш скала, която вече я няма?
Това е най-интересната част.
Учените съчетали две неща: реконструкции как тектоничните плочи са се движили през вековете, и данни как пейзажите се променят с геоложкото време. Като моделирали как е изглеждала западна Северна Америка по времето на разпада на Родиния, открили нещо любопитно.
Древният регион на Големия каньон щял да е на почти същата позиция спрямо континенталния ръб като някои от най-впечатляващите съвременни ескарпи - като Голямата ескарпа в Южна Африка или скалите покрай бразилското крайбрежие. Тези модерни примери служели като указание какво е можело да съществува в миналото.
И това не е просто хубава история за скали. Тази дълго съществувала география всъщност оформила цялата геоложка история на континента.
Скалата, която променила континент
Помислете: една непрекъсната стена от планини около западна Северна Америка щяла да направи повече от това да изглежда впечатляващо. Щяла да действа като масивна преграда. Щяла да определя къде текат реките. Къде се натрупват утайките. Дори кога древни морета са могли да навлязат навътре в сушата.
Тези събития станали точно преди така наречения кембрийски взрив - когато комплексният живот внезапно се разнообразил. Едно от най-големите загадки в цялата биология.
Скалата практически "подготвила сцената" за един от най-големите моменти в историята на живота. Макар че изчезнала стотици милиони години преди появата на каквито и да е сложни същества.
Какво означава това за разбирането ни за Земята
Ето защо намирам това за особено вълнуващо: Голямото несъответствие не е уникално за Големия каньон. Подобни загадъчни празнини в скалния запис съществуват по много древни континентални вътрешности по света. Учените отдавна се чудят защо тези празнини варират толкова много по дълбочина и време.
Новото изследване предполага, че тектоничното издигане, свързано с континенталното раздалечаване, създало стръмни склонове и високи терени. Точно там, където реките и ледниците обичат да ерозират. С други думи, тези мега-екарпи може да са общо обяснение за липсващи скални записи на много континенти.
Както професор Гернон отбелязва, днешните останали ескарпи в Южна Африка, Бразилия, Индия и Антарктика ни дават "прозорци към силите, които оформят континентите в продължение на стотици милиони години."
Като изучаваме тези съвременни примери, може би най-накрая ще разберем как подобни събития в дълбокото минало са изваяли пейзажите, които виждаме днес.
Накратко
Големият каньон винаги е бил прозорец към дълбоката история на Земята. Но сега осъзнаваме, че историята му е още по-стара и по-драматична, отколкото си представяхме.
Преди река Колорадо да издълбае прочутия си път. Преди бозайниците да станат господари. Преди динозаврите. Преди почти всичко, което свързваме с "древност" - имало е този изгубен свят от огромни скали. Те тихо се ерозирали и изложили на показ самата основа на континента, върху който живеем днес.
Понякога най-драматичните черти в земната история са тези, които вече не съществуват.
И не е ли това красиво? Идеята, че една древна скална система, сега напълно изчезнала, все още оформя разбирането ни за една от най-емблематичните забележителности на Америка?
Това е геологията, която прави онова, което геологията прави най-добре: разкрива, че земята под краката ни има истории, които едва можем да си представим.
Източник: ScienceDaily