Малкият проблем в мозъка ви
Хайде да ви разкажа за нещо, което тормози учените от доста време. Вашият мозък си има собствена имунна система. И когато нещо се обърка, тези имунни клетки могат да влошат нещата вместо да ги оправят.
Изследователи от Университета в Бирмингам току-що направиха откритие, което може да промени начина, по който гледаме на лечението на някои от най-тежките мозъчни заболявания.
Какво е това P2X7?
Учените идентифицираха нещо, наречено P2X7 рецептор, като основен двигател на възпалението в мозъка. Знам, че "рецептор" звучи като нещо от научнофантастичен филм, но оставете ме да ви обясня.
Представяйте си рецепторите като малки пристанища по вашите клетки. Те непрекъснато "слушат" за сигнали и реагират съответно. Рецепторът P2X7 конкретно участва в задействането на възпалителни реакции. Когато се активира, той предизвиква каскада от събития, която води до освобождаване на цитокини — протеини, които регулират как тялото ви реагира на възпаление.
Проблемът? При заболявания като Алцхаймер и Паркинсон това възпаление излиза извън контрол и започва да уврежда здрави мозъчни клетки. Сякаш имунната система на мозъка ви вика подкрепления, които накрая разрушават квартала, който трябва да пазят.
Истински интересното
Ето какво ме накара да седна и да обърна внимание: изследователите установиха, че когато блокират P2X7 рецептора, възпалението в човешка мозъчна тъкан значително намалява. Но най-хубавото?
Лекарствата, които блокират този рецептор, вече съществуват.
Това е огромна работа, хора. Не говорим за разработване на нещо от нулата. Говорим за евентуално пренасочване на съществуващи медикаменти — лекарства, които вече са тествани за безопасност — да атакуват невровъзпалението в неговия източник.
Защо е важно за хората
Нека поговорим за това какви заболявания биха могли да се възползват от този подход:
- Алцхаймер — най-честата причина за деменция
- Паркинсон — засяга движението и качеството на живот
- Травматично увреждане на мозъка — с опустошителни дългосрочни последици
- Депресия и психоза — състояния, при които възпалението все повече се признава за важен фактор
Това са много хора. Милиони семейства, засегнати от тези заболявания. И в момента много от тях разполагат с ограничени възможности за лечение, които по-скоро облекчават симптомите, отколкото да се справят с основните причини.
Науката зад откритието
Това, което намирам за особено умно в това изследване, е начинът, по който учените са подходили към проблема. Те използвали човешки мозъчни клетки и реална мозъчна тъкан (дарена по време на неврохирургични операции — благодаря на тези, които са направили този избор).
Освен това те разработили метод за превръщане на бели кръвни клетки в клетки, наподобяващи микроглия. Микроглията са имунните клетки на мозъка ви — те координират реакциите при наранявания и възпаления. Проблемът винаги е бил, че тези клетки са невероятно трудни за изследване, защото се променят бързо, щом бъдат отделени от естествената си среда.
Създавайки този модел, изследователите можели да видят точно как блокирането на P2X7 влияе на възпалителните сигнали. И когато преминали към реална човешка мозъчна тъкан? Резултатите се потвърдили. Това е много окуражаващо, защото лабораторни открития не винаги се пренасят в реални приложения.
Моето мнение
Ще бъда честен с вас — чел съм много заглавия за "пробиви", които се оказаха повече шум, отколкото съдържание. Но това ми се струва различно по няколко причини:
Първо, изследването е направено върху реална човешка тъкан, а не само върху животински модели. Това е огромна разлика, що се отнася до преноса в медицината.
Второ, фактът, че вече съществуват лекарства, които атакуват този рецептор, означава, че не започваме от нулата. Клиничните изпитвания потенциално могат да се движат сравнително бързо.
Трето, става дума не само за едно заболяване. Ако невровъзпалението е обща нишка, свързваща различни неврологични и психиатрични състояния, тогава лечение, насочено към това възпаление, може да има широко приложение.
Пътят напред
Разбира се, още не сме на финала. Професор Никълъс Барнс, ръководител на изследването, казва, че следващата стъпка е разработването на клинични изпитвания за пациенти с невродегенеративни заболявания и травматични увреждания на мозъка — състояния, при които в момента няма ефективни фармакологични лечения за намаляване на невровъзпалението.
Това е важна уговорка, която трябва да имаме предвид. Пътят от обещаващо лабораторно откритие до одобрено лечение може да бъде дълъг и пълен с препятствия. Но това изследване ни дава нова цел, ясен механизъм на действие и съществуващи лекарства, с които да работим. Това е доста добра отправна точка.
Аз лично съм искрено обнадедаден от това. А вие какво мислите — дава ли ви този вид изследвания надежда?