Невидимият виновник, който досега не забелязвахме
От години учените се чудят: защо някои хора с ген за Алцхаймер никога не боледуват, а други – да? Изглежда, че един и същ ген невинаги води до еднакъв резултат. Екип от USC откри възможна причина – и тя е свързана с ензим, който обикновено стои на заден план.
Този ензим се нарича cPLA2. При нормални условия той помага на мозъка. Но когато се активира прекалено силно, предизвиква възпаление. А възпалението в мозъка е точно това, което ускорява развитието на болестта.
Защо не можем просто да го спрем
Проблемът е, че този ензим е нужен. Ако го изключим напълно, ще загубим полезните му функции. Затова учените търсят начин да го намалят само частично – точно толкова, колкото да спрат вредата, без да объркат останалото.
Оказва се, че при носители на гена APOE4 (най-рисковия ген за Алцхаймер) повишената активност на cPLA2 значително увеличава шанса за развитие на болестта. Не при всички, но при достатъчно много, за да се забележи връзката.
Как суперкомпютърът намери решението
Вместо да тестват хиляди вещества на ръка, изследователите пуснаха компютър да прегледа милиарди възможни молекули. Търсеха нещо много конкретно: малка молекула, която да преминава през кръвно-мозъчната бариера и да не засяга други важни ензими.
Едно вещество се открои. В клетки от човешки мозък то намали вредната активност на cPLA2. После тестваха и при мишки – веществото достигна до мозъка и повлия на възпалителните процеси.
Не обещания, а проверка
Ръководителят на проучването, Hussein Yassine, подчертава: засега няма победа. Предстои да се провери дали намесата в този път е безопасна, възможна и наистина полезна за хората. Особено за тези с APOE4.
Защо това е различно
Това изследване не търси вълшебно лекарство. То показва конкретен механизъм и доказва, че можем да го повлияем, без да развалим останалото. Плюс това – милиардите молекули са прегледани от компютър, а не на сляпо в лаборатория. Това вече е реална промяна в начина, по който се откриват нови лекарства.
Пътят до клинични изпитвания при хора е още дълъг. Но за хората с генетичен риск от Алцхаймер тази стъпка носи реална надежда.