Синята суперхрана, която най-после ще ни даде истински витамин B12
Трябва да ви разкажа за нещо, което ме развълнува истински. Учените направиха нещо наистина впечатляващо — успяха да отгледат спирулина (онази синьо-зелена водорасъл, която сигурно сте виждали като суперхрана) така, че да ни дава витамин B12, от който телата ни реално се нуждаят.
Ето я интересната част: спирулината се продава от години като хранителен злато, но има един подвеждащ проблем. Повечето спирулина съдържа нещо, наречено псевдо-витамин B12 — изглежда подобно на истинския, но телата ни practically не могат да го използват. Хората са си купували таблетки със спирулина, мислейки че си набавят B12, но всъщност са получавали почти нулева полза.
Сега обаче изследователи от Reichman University и техни колеги от Исландия, Дания и Австрия намериха начин да променят това. Използвайки усъвършенствана биотехнология и — дръжте се — играейки със светлинните условия, те отгледаха спирулина, която произвежда биологично активен витамин B12 в нива по-високи от тези в говеждото месо. Става дума за 1.64 микрограма на 100 грама спирулина, сравнено с 0.7-1.5 микрограма в същото количество говеждо. Това е сериозно!
Защо трябва да ви пука за витамин B12? Това малко хранително вещество е доста важно. Помага за формирането на червени кръвни клетки и поддържа нервната ни система в ред. И ето една притеснителна статистика: повече от милиард души по света имат ниски нива на този витамин. Сложното при B12 е, че телата ни не могат да го произвеждат сами — трябва да го взимаме от храна, традиционно месо и млечни продукти. Но производството на тези храни в големи мащаби натоварва сериозно околната среда.
Тук спирулината става наистина интересна. Отдавна я обявяват за едно от най-устойчивите хранителни източници на планетата. Расте бързо, не ѝ трябва много място, може да се култивира с относително малък екологичен отпечатък. Проблемът беше онази хранителна празнина — не можеше да разчиташ на нея като източник на B12. До сега.
Изследователският екип работи с VAXA Technologies в Исландия, използвайки това, което наричат „фотонно управление" — на практика, промениха светлинната среда, за да накарат спирулината да произвежда активната форма на B12. Резултатът? Биомаса без въглеродни емисии, богата на хранителни вещества, която наистина дава това, което обещава етикетът.
Но ето какво ме накара да мисля за бъдещето. Изследователите направиха сценарии какво би станало, ако технологията се разшири. Една хипотетична ситуация, в която Исландия пренасочи част от индустриалната си електроенергия, би могла да произведе близо 278 000 тона спирулина годишно — достатъчно, за да осигури дневните нужди от B12 на над 13 милиона малки деца. По-амбициозни сценарии могат да стигнат до 26 милиона деца или дори повече.
Разбира се, това са прогнози, не текуща реалност. Има още работа преди да стане широко достъпно. Но науката е налице и е наистина обещаваща.
Това, което ме вълнува най-много, е какво представлява като цяло: вече не просто отглеждаме храна — инженерстваме микроорганизми да ни дадат точно това, от което се нуждаем. Използваме светлина, биотехнологии и умно проектиране, за да решаваме проблеми, които преди изглеждаха нерешими.
Разбира се, не бива да очакваме спирулина скоро да замени напълно месото и млечните продукти в диетите ни. Но за справяне с дефицита на витамин B12, особено в части от света, където животновъдството е непрактично или скъпо за околната среда, това може да бъде наистина трансформиращ инструмент.
Ще следя отблизо накъде върви това. Понякога научните пробиви изглеждат абстрактни и далечни, но този път е различно — усещането е за нещо, което би могло да се появи в добавки, храни или програми за хранене в обозримо бъдеще.
А вие какво мислите? Бихте ли добавили инженерна спирулина към диетата си, ако това означава да си набавяте B12 по по-устойчив начин? Иска ми се да чуя вашите мисли!