Древните пивовари от Цин: по-добри химици, отколкото си мислехме
Докато ти се трудиш над новата си рецепта за домашна бира, хората от Цин са я усъвършенствали още преди 2300 години.
При разкопки до Великата китайска стена археолозите попаднали на бронзова бутилка, пълна с истинска древна бира. Не мътна течност, а запазен продукт, който можели да анализират до последната молекула. Вътре имало около 15 чаши.
Бутилката, която подсказала всичко
Още преди да отворят съда, учените се досетили какво има вътре. Формата му приличала на глава чесън – точно такъв дизайн използвали тогава за съдове с алкохол. Но това не било само за красота. Те разбирали, че правилното запечатване е ключово.
Затворили бутилката с плат и специална смес от пръст и органични материали. Двойна защита, която запазила бирата за повече от две хилядолетия.
Какво разкрил анализът
Когато изследвали течността, тя била бледозеленикава. Открили над 2400 различни химически съединения. Не случайно – това било резултат на преднамерено и целенасочено производство.
Бирата била на зърнена основа. Съдържала млечна и оксалова киселина, аминокиселини, мастни киселини и въглехидрати. Намерили и близо 8600 клетки дрожди, което показва, че те са контролирали ферментацията на високо ниво.
Най-силното откритие обаче било комбинацията от просо, пшеница и ечемик. Тази смес не се срещала никъде другаде в историческите записи. Тя била тяхната собствена техника.
Не са били просто късметлии
Тази бира не се е появила случайно. Пивоварите от Цин знаели как да подбират вкусовете, да създават надеждни стартери за ферментация и да повторят процеса отново и отново. Това било техника, които можели да прилагат редовно.
Томбата, открита при Шандзиабо, не била царска. Била част от обществено гробище за войници и обикновени хора. Значи добре направената бира тогава е била достъпна не nur за елита.
Защо това е важно сега
Тези хора не имали научни книги или лабораторно оборудване. Но те вече разбирали, как работят съставките, температурата и времето. Те систематизирали процеса и създаدوи го в мащаб.
Те задавали същия въпрос, който и днес ни вълнува: „Как да го направим вкусно?“