Изгубеният експеримент в австралийските гори, който промени всичко

Представи си следното: 1987 г., екип от австралийски учени. Те подготвят мащабен експеримент в планинските гори на щата Виктория. Целта е да тестват различни подходи за стопанисване — някои участъци напълно изсечени, други частично проредени, трети оставени на спокойствие.

Засаждат стотици маркери. Хиляди фиданки. И после... животът се намесва. Проектът е изоставен. Пътят обраства с трева. Табелата пада.

Три десетилетия гората си живее без човешка намеса.

През 2014 г. изследователи от Университета в Мелбърн случайно намират този забравен опит. Това, което откриват, ги смайва.

Какво са искали да проверят учените от '80-те

Оригиналните учени са искали да разберат дали пълното изсичане е правилният подход. Затова изпробвали няколко метода: големи изсечени площи, малки изсечени площи, силно прореждане (около две трети от дърветата премахнати) и контролни участъци без намеса.

Първите резултати показали нещо очаквано — планинският ясен най-добре се възстановявал в големите изсечени площи. Край на въпроса, нали?

Не. Защото дърветата продължили да растат.

Изненадата в прореждането

Когато екипът от 2014 г. се завърнал на мястото, очаквали да видят същото. Но когато стигнали до силно прорежданите участъци, останали без думи.

Дърветата, останали след прореждането, били огромни. На само 80 години най-големите били над един метър в диаметър. Някои дори стигнали 1,5 метра. Сравнете това с дърветата в недокоснатите площи — прореждените били с 20% по-големи.

Защо? Защото когато дадеш на дърветата повече пространство, повече светлина, повече хранителни вещества — те просто процъфтяват.

Въглеродът

Тук идва най-интересното.

Всички говорят за горите като въглеродни поглътища. Е, силно проредената гора съхранила толкова въглерод — или дори повече — колкото напълно недокоснатите площи. Само за 30 години тези гори не само си върнали целия отнет въглерод, но и добавили нов, равен на този в напълно запазените терени.

Това е невероятно. Означава, че селективното прореждане не е задължително компромис между дървесина и околна среда. Може би е най-доброто от двете.

Най-странното от всичко

Изследователите поставили фотокапани навсякъде, за да видят какви животни обитават различните участъци. И познайте къде открили опосумите на Ледбийтър — едно от най-редките австралийски торбести? Във ВСИЧКИ обработени площи. А в необеuggените секции? Нито един.

Защо? Оказва се, че акациевите дървета, които растат в изкуствено поддържаните площи, са точно това, от което тези опосуми се нуждаят — за хранене и за придвижване. Твърде много "естествена", необеuggена гора и акациите били издушени.

Това променя всичко

Цялата тази история обръща с краката нагоре стария дебат опазване срещу добив. Онзи, дето го чуваме постоянно — или пазим горите напълно, или ги сечем за дървесина.

Ама всъщност нещата не са толкова прости.

По-големите дървета — тези в прорежданите гори — са по-устойчиви на пожари. По-вероятно е да образуват кухини, които са критично важни за куп застрашени видове. А въглеродните резултати са поне толкова добри, колкото при пълното небъркане.

Това ме кара да се замисля. "Естествено" не винаги означава "по-добро". Понякога активната, обмислена намеса постига неща, които пасивното опазване просто не може.

Нещо красиво

Учените призовават да се търсят повече от тези забравени експерименти, преди да е станало твърде късно. Напълно съм съгласен.

Австралийските гори са пълни с естествени лаборатории, които могат да променят начина, по който се грижим за природата.

Има нещо красиво в цялата тази история: природата продължила да отговаря на въпроси, които бяхме забравили да зададем. Трябваше само да се върнем и да я изслушаме.