Ами ако сме си поставяли твърде ниски цели през цялото това време?

Има нещо, с което искам да те запозная. Нещо, което ме изненада доста, когато го открих.

Онези препоръки за протеин, дето ги виждаш по етикетите на хранителните продукти? Оказва се, че не са създадени да те накарат да се чувстваш страхотно. Те са направени да те предпазят от това да се разпаднеш физически.

Яко, нали?

Ново проучване, публикувано в списанието Frontiers in Nutrition, защитава точно тази теза. И след като се замислиш — наистина има смисъл.

Проблемът с "достатъчното"

Изследването, ръководено от д-р Крис Макдоналд от Кеймбриджкия университет, сочи нещо съвсем очевидно: обществените препоръки за хранене обикновено се фокусират върху минимума. Те са направени да предотвратят явен дефицит — не да ти помогнат да се чувстваш невероятно, да се движиш свободно и да поддържаш независимостта си до 70-те, 80-те и отвъд.

Помисли малко. Повечето хранителни насоки бяха създадени да отговорят на един доста прост въпрос: "Какво трябва да ядат хората, за да не се разболеят от липса на хранителни вещества?"

Но какво, ако ти искаш повече от това? Какво, ако искаш да се развиваш?

Точно тук аргументът на д-р Макдоналд става наистина интересен.

Мускулите ти са твоята свобода

Ето нещо, което не оценявах, докато не започнах да се ровя в изследванията за стареенето: мускулната маса е основният ти билет за независим живот, когато остаряваш.

Помисли за нещата, които вероятно приемаш за даденост в момента — ставаш от стол без оплаквания, носиш найлонови торбички от магазина, изкачваш стълби, играеш с внуците. Всичко това изисква мускули. И ето я уловката: започваме да губим мускулна маса още на 30, а този процес се ускорява с възрастта.

Д-р Макдоналд твърди, че приемът ни на протеин трябва да подкрепя тази реалност. Но сегашните ни насоки? Те се базират на това, от което седящите възрастни хора се нуждаят, за да избегнат дефицит. Не на това, от което активните, остаряващи хора се нуждаят, за да поддържат сила и функционалност.

Изследването предполага, че възрастните хора, физически активните хора и дори бременните жени могат да се възползват от значително по-висок прием на протеин от този, който обикновено се препоръчва.

Упражненията не са само за отслабване (Ясно е, но да го осмислим наистина)

Знаеш ли какво е забавно? По един или друг начин решихме колективно, че упражненията са предимно за това да изглеждаме добре в бански костюм. Което е... странен начин да мислиш за нещо толкова фундаментално за дългосрочното ни благополучие.

Документът преглежда куп изследвания, показващи, че редовните упражнения са свързани с:

• По-нисък риск от смърт (да не го приемаме с повишена вежди)
• По-добро психическо здраве
• По-силни когнитивни функции
• По-голяма устойчивост на възрастовия упадък

И ето нещо, което ми се стори особено убедително: комбинирането на аеробни дейности като ходене или колоездене с тренировки за сила изглежда предлага особено мощни ползи. Тялото ти работи по-добре, когато го предизвикваш по различни начини.

Защо всъщност има значение

Д-р Макдоналд каза нещо в документа, което много ме впечатли. Той отбеляза, че интензивните упражнения и диетите с високо съдържание на протеин често се свързват със суперфиални цели — знаеш, "коремни преси" и "тела за плажа".

Но ето какво защитава той (и напълно съм съгласен): тези същите инструменти могат да помогнат на общото население да удължи както продължителността на живота, така и периода на здравето. Говорим за това да си способен да вдигнеш внуците си. Да помниш коя е съпругата ти. Да играеш с тях в парка вместо да ги гледаш от пейката.

Когато видим стереотипния образ на бавен, чуплив, прегърбен възрастен човек, често просто го приемаме като "Времето си върши работата." Но Макдоналд предлага, че в повечето случаи това всъщност е доказателство за начин на живот, който не е съответствал на това, от което телата ни реално се нуждаят.

А какво да кажем за тези, които ядат растителна храна?

Бързо пояснение, защото знам, че някои от вас се питат: това не е само за месото.

Документът подчертава, че по-високият прием на протеин е напълно постижим и с растителни диети, ако планираш храненията си внимателно. И честно казано, виждаме все повече веган атлети, които доказват това всеки ден. Просто изисква малко повече осъзнатост и разнообразие.

Какво всъщност правим с цялата тази информация?

Не съм тук да ти казвам да започнеш обсесивно да броиш грамове протеин или да станеш един от онези хора, дето носят пилешки гърди на всяко барбекю. Звучи изтощително и не особено забавно.

Но ето какво може би си струва да обмислиш:

Вероятно "точно колкото да стигне" не е наистина достатъчно. Може би добавянето на малко повече внимание към протеиновия ти прием — особено докато остаряваш — може да е една от най-умните инвестиции в бъдещето ти на независим човек.

И може би упражненията не са нещо, което правиш само когато искаш да отслабнеш преди почивка на море. Това е нещо, което правиш, за да можеш след 30 години пак да си човекът, който става от стола без чужда помощ, носи сам чантите си от магазина и има енергията да наистина живее.

Д-р Макдоналд предлага, че се нуждаем от промяна в начина, по който обществото гледа на тези неща. Вместо просто да предотвратяваме лоши резултати, трябва да даваме на хората възможност да постигат наистина добри такива.

Лично аз смятам, че това звучи доста приятно, всъщност.