Акустичните суперсили на акулите, за които никой не говореше

Трябва да си призная нещо. Когато чух за това ново проучване за слуха на акулите, първата ми мисъл беше: "чакай, акулите могат да чуват?" Знам, че имат впечатляващи сетива — онази известна способност да улавят електрически полета, невероятното обоняние — но слух? Това нещо изобщо не беше в моето внимание.

Обаче се оказва, че акулите отдавна си имат сериозни суперсили в аудио отношение.

Тишината, която акулите със сигурност НЕ притежават

Представи си следното: Плуваш в океана. Видимостта може да е ограничена, но звукът? Звукът се разпространява чудесно през водата. За акулите това означава, че океанът е като гигантска магистрала за информация — кликвания, плясъци, шум от движения.

Учените винаги са знаели, че акулите чуват нещо. Но ето каква е работата — никой не е измервал от колко далеч могат да засичат звуци, докато плуват свободно в океана. Предишните експерименти бяха правени основно в резервоари, които, както се оказва, създават всякакви акустични странности, когато звукът се отразява от стените.

Затова това ново изследване от Florida Atlantic University е толкова вълнуващо. Те отидоха право при източника: чернопери акули в дивите води край бреговете на Флорида.

Експериментът, от който направо онемях

Какво направиха тези изследователи? Извлякоха подводен говорител в океана, пуснаха нискочестотни звуци и наблюдаваха какво се случва с дронове отгоре.

Настройката беше доста умна. Закрепиха лодка, пуснаха говорител, който се носеше с течението, и пуснаха три различни диапазона на нискочестотни звуци. Ключовата подробност? Пуснаха звуци достатъчно силни, за да предизвикат "реакция на уплаха" — искаха да видят дали акулите ще променят внезапно посоката си и ще отплуват.

И знаеш ли какво? Акулите напълно го направиха.

Изследователите записаха реакции на акули към звуци от разстояние до 74 метра. За тези, които броят у дома — това е около 243 фута. Сравнимо е с дължината на два автобуса и половина. Или на акулски език — невероятно впечатляващо разстояние, за да засечеш звук, който дори не виждаш.

Ето кое ме впечатли най-много

Ама ето какво наистина ме впечатли: не само че тези акули чуваха звуци от толкова далеч — те дори знаеха от коя посока идваха звуците.

Помисли какво означава това. Когато чуеш странен шум вкъщи през нощта, може да замръзнеш и да се опиташ да разбереш откъде идва, нали? Акулите могат да направят същото, но под вода, от почти 250 фута разстояние, докато плуват.

Акулите засичаха звука и после рязко се обръщаха настрани от него. Това не беше просто реакция към шум — това беше активно обработване на пространствена информация. Чуха нещо, разбраха къде е, и решиха дали да разследват или да се махат.

Повече от 70% от тези реакции се случиха в т.нар. "акустична далечна зона" — мястото, където звукът се държи различно, отколкото близо до източника. Преди това учените дори не бяха сигурни, че акулите могат да правят това в реалния свят.

Как изобщо го правят?

А сега става наистина интересно от биологическа гледна точка. Повечето риби имат плавателен мехур — орган, пълен с газ, който им помага да се задържат на повърхността. Този орган също така помага за засичане на звуково налягане.

Акули? Нямат плавателен мехур. Те са се развили по съвсем различен начин.

Вместо това учените смятат, че акулите разчитат основно на вътрешното си ухо, което съдържа специализирана структура, наречена macula neglecta. Тази малка част помага за засичане на движението на частиците, генерирано от звуковите вълни, докато се разпространяват през водата.

Това е напълно различен слухов механизъм от този, който използват повечето риби, и честно казано, е доста удивително, че работи толкова добре от толкова големи разстояния.

Защо е важно

Освен че е готино (а е готино), това изследване ни казва нещо важно за поведението и екологията на акулите. Ако акулите могат да засичат звуци от стотици фута разстояние, това означава, че получават постоянна информация за средата си — потенциална плясъка на плясъци около плясъка на плясъка, приближаващи се хищници, други акули в района.

Това също така обяснява защо изучаването на акули в плен може да ни каже само толкова. В резервоар звукът се отразява навсякъде. Не можеш да възпроизведеш тези реални разстояния и акустични условия. За да разберем наистина как акулите възприемат света си, трябва да излезем там и да ги наблюдаваме в действие.

Накратко

Така че следващия път, когато мислиш за суперсилите на акулите, не се фокусирай само върху зъбите и страховитата скорост. Добави слуха към списъка. Тези създания могат да засичат и локализират звуци от почти една четвърт от футболно игрище, използвайки напълно различен механизъм от повечето други риби.

Откровено казано, намирам това едновременно за fascиниращо и леко смиряващо. Проучваме акулите с десетилетия и все още откриваме основни неща за това как работят сетивата им. Винаги има нещо ново за тези древни, невероятно адаптирани хищници.

Може би това прави океана толкова безкрайно fascиниращ. Всеки път, когато мислим, че го разбираме, осъзнаваме, че сме само одраскали повърхността.

Източник: ScienceDaily