Светът на науката се свива... или не?
Ето нещо, което може да ви изненада: някои от най-големите пробиви в науката не са постигнати от изолирани гении, работещи в самота. Те са резултат от сътрудничество между изследователи от различни страни, с различен произход и различни гледни точки, които обединяват усилията си, за да решат проблеми, които никой от тях не би могъл да преодолее сам.
Затова, когато чух, че NIST – Националният институт по стандарти и технологии, една от най-престижните изследователски институции в САЩ – въвежда ограничения за чуждестранни учени в своите лаборатории, трябва да призная, че се притесних малко.
Какво се случва?
Без да навлизам в подробностите на конкретната политика (тъй като пълният текст на статията беше зад една от тези досадни защитни стени), общата идея изглежда е, че NIST въвежда нови мерки за ограничаване на участието на чужди граждани в своите изследователски програми. Това следва по-широката тенденция, която наблюдаваме през последните години, при която притесненията от кражба на интелектуална собственост, трансфер на технологии и национална сигурност доведоха до засилен контрол върху международното сътрудничество в областта на науката и технологиите.
От една страна, напълно разбирам позицията. Правителствата и институциите имат основателни притеснения относно защитата на чувствителни изследвания, особено в области като квантовите изчисления, изкуствения интелект и напредналите материали – сфери, в които САЩ се опитват да запазят конкурентното си предимство. Никой не иска най-новите му изследвания да попаднат в грешните ръце.
Но ето какво...
Науката винаги е била международна. Някои от най-важните открития в американската история са направени от имигранти или чуждестранни изследователи. Айнщайн не е роден в САЩ. Същото важи и за десетки нобелови лауреати, които са допринесли за американските изследователски институции.
Когато затваряме вратите пред международните учени, ние не просто отказваме достъп на отделни хора – потенциално блокираме пробивни идеи, които биха могли да ползват на всички. Освен това, нека бъдем честни: другите държави няма да спрат да си сътрудничат помежду си, докато ние решаваме този въпрос. Може просто да останем назад.
Намиране на баланса
Вижте, не казвам, че сигурността няма значение. Тя определено има. Но тоталните ограничения приличат на опит да счупиш ядка с чук. Трябва да има по-разумни начини да се защити важното, като същевременно науката остане отворена и сътрудническа.
Може би по-добри процеси за проверка. Може би по-ясни насоки относно това кои изследвания могат да се споделят и кои не. Може би повече инвестиции в разбирането на потенциалните рискове, вместо просто издигане на стени.
Истината е, че най-добрата наука се случва, когато блестящи умове работят заедно отвъд границите. Надявам се да намерим начин да защитим сигурността си И да запазим този дух жив. Защото в крайна сметка, най-големите заплахи за човечеството – изменението на климата, болестите, недостигът на ресурси – те също не уважават границите. А решаването им ще изисква всички ние да работим заедно.
Какво мислите? Ограничаването на чуждестранните учени е необходима мярка за сигурност или причинява повече вреди, отколкото ползи? Бих искал да чуя вашите мнения.