- Завладяващо начало за леталките коли и защо обожаваме тази идея
- Обявяване на демонстрацията на Tesla
- История на неспадените обещания (но с мои собствени думи, не копирани)
- Моите коментари и мнения
- Заключителна рефлексия
Добре, трябва да призная — когато за първи път видях видеото на леталкия Roadster на Tesla, който се изстрелваща се с обратна позиция, а след това грациозно се изправя във въздуха, извиках неволно „уоу“. Защото нека си кажем, леталките коли са страхотни. Те са от оназикъв вид неща, за които мечтаем, откакто за първи път видяхме Марти Макфлай да прелита над трафика в „Бъгът на бъдещето 2“.
Илон Мъск представи това малко съкровище в обекта на SpaceX в Тексас, пред ентусиазирана тълпа, която ликуваше. Колината използва 10 дюзи, прикрепени към резервоари с ултрависоко налягане на въздуха, за да се изстреля буквално към небето. Без шофьор, отбеляза Мъск — „за да сме сигурни, че няма да убием никого“, каза той с смях. Класика.
Графикът на производство? 2028 г., ако всичко върви идеално по план.
И вижте, аз искам това да проработи. Наистина. Има нещо дълбоко човешко в желанието да се освободиш от задръстванията и препълнените магистрали. Но ето какво е — и го казвам с цялата любов в сърцето си — вече сме били тук преди. Много, много пъти.
Още през 1957 г. списание Popular Mechanics уверено обяви, че „Воздушният седан“ на Hiller Helicopter Company ще бъде вашата леталка до 1967 г. Статията дори описваше инженерното решение в детайли — четири вентилатора в кожухи, поддържащи двигателя и кабината. Стънли Хилер-младши, изобретателят, вече беше направил история като тийнейджър, създавайки първия коаксиален хеликоптер. Той не беше посредствен.
Корейската война според информацията е забавила нещата. След това, добре... не се случи. Леталката никога не се появи в гаражите по цяла Америка. Или някъде другаде, затова говорим.
Този модел се повтаря десетилетия наред. На всеки няколко години някаква компания или изобретател обещава, че леталката най-накрая идва, и на всеки няколко години все още сме заклещени в трафика на земята.
Така че, защо продължавам да пиша за тези неща? Защо продължавам да се вълнувам? Защото честно казано, това е същината на човешкото съществуване, нали? Ние мечтаем невъзможни мечти. Изграждаме неща, които изглеждат луди. И знаете ли какво? Повечето от тези луди идеи наистина се провалят. Но някои от тях не. Братята Райт са били подигравани, преди да направят история в Кити Хок.
Ще бъде ли леталката на Tesla тази, която наистина ще работи? Искрено не знам. Инженерната демонстрация беше впечатляваща — това им го признавам. Но има огромна пропаст между „вижте какво можем да направим в контролирана демонстрация“ и „ето един безопасен, достъпен превоз, който можете да си купите“.
Това, което знам, е следното: всеки път, когато някой се опита да постигне мечтата за леталка, научаваме нещо ново. Може би проблемът не е в технологията — може би е в регулациите, цената или инфраструктурата. Може би ни трябва съвсем различен подход.
Така че да, ще остана предпазливо оптимистичен по отношение на графика на Tesla за 2028 г. Ще наблюдавам с интерес, докато вероятно разбият няколко прототипа и разберат какво всъщност е осъществимо. И ще бъда тук, за да пиша за това, защото честно казано, дори неуспехите са част от историята, която в крайна сметка ни води към нещо невероятно.
Просто може би не разменяйте седана си за депозит за тази още сега. Историята подсказва, че търпението може да бъде мъдро решение.
https://www.popularmechanics.com/cars/hybrid-electric/a74158903/tesla-flying-car-history