markdown форматирано съдържание
Добре, време е за изповед: имам сложни чувства към медицинската статистика. От една страна, тя ни помага да разбираме по-добре света. От друга страна, може да бъде изключително подвеждаща, ако не задаваме правилните въпроси.
Именно това прави това ново проучение толкова fasciniращо.
Изследователи в Дания току-що публикуваха в JAMA Psychiatry резултати, които ме накараха да преразгледам всичко, което смятах, че знам за нарастването на диагнозите за ADHD и аутизъм. И мисля, че може да направи същото и за вас.
Големият въпрос, който никой не задаваше
Ето какво обикновено се случва, когато хората говорят за нарастващите нива на ADHD или аутизъм: някой казва „о, повече деца се диагностицират от всякога!“ и после всички спорят дали това е добре (по-добра осведоменост!) или зле (свръхдиагностика!). Но това ново проучение зададе напълно различен въпрос.
Вместо да питат защо броят на диагнозите расте, изследователите попитаха: Промени ли се типът на хората, получаващи тези диагнози?
Това е финна промяна в мисленето, но отваря напълно нова перспектива.
Какво откри огромното проучение
Екипът анализира данни от над 2,1 милиона деца и тийнейджъри в Дания. Те сравниха повече от 71 000 млади хора, диагностицирани с ADHD или аутизъм между 2012 и 2022 г., с над 713 000, които не са получили нито една от тези диагнози.
Ето къде става интересно.
Традиционно определени фактори правят децата по-склонни да бъдат диагностицирани с ADHD или аутизъм. Такива като преждевременно раждане, ниско тегло при раждане, произход от по-непривилегирована социално-икономическа среда или родители с по-ниско образователно ниво или предизвикателства в областта на психичното здраве.
И да, младите хора с тези диагнози все още имат повече от тези характеристики в сравнение с връстниците си. Но разликата се смаляваше.
Нека ви дам конкретен пример. В началото на проучението децата, родени с ниско тегло, бяха с 54% по-склонни впоследствие да получат диагноза ADHD или аутизъм. Към края? Тази цифра спадна до само 17%.
Това е огромна промяна само за 10 години.
Подобни модели се появиха и за преждевременното раждане и за различни показатели на социално-икономическа неблагоприятност. Разликите не изчезваха — те ставаха по-малки, последователно и постоянно.
Какво всъщност се случва?
Изследователите не твърдят, че тези рискови фактори вече нямат значение. Те казват нещо по-нюансирано: хората, получаващи диагнози днес, приличат повече на общата популация, отколкото тези, които са получавали същите диагнози преди десетилетие.
Помислете за момент какво означава това.
Един от авторите на проучението, Магнус Елиас Тарп, го формулира така: „Това, което открихме, е, че хората, диагностицирани в последните години, приличат по-близо на общата популация, отколкото тези, които са получили същите диагнози преди десетилетие.“
Това предполага, че с нарастването на броя на диагнозите, „басейнът“ от идентифицирани хора се е разширил. Децата, които преди десет години може да са били пропуснати — може би защото симптомите им са били по-леки, или защото произлиз