Проблемът с размножаването в космоса, за който никой не говори

Искаме колонии на Марс. Ракети, които кацат както им падне. Салати, отгледани на извънземна почва. Но ето нещо, което ме порази: дали изобщо можем да правим деца в космоса?

Астронавтите летят месеци нагоре. Но никой не е родил в орбита. Не става дума за срам или интимност. Просто не сме тествали какво става с основния процес на размножаване, когато гравитацията изчезне.

Сега обаче имаме отговор.

Учените създадоха въртяща се машина за спермата

Екип от Университета в Аделайд, Австралия, се зае с въпроса. Искат да разберат какво правят спермите без гравитация. Построиха 3D клиностат – машина, която върти клетките безкрайно, за да имитира безтегловност.

После направиха хитро нещо. Пъхнаха сперматозоидите в лабиринт, копие на женския репродуктивен тракт. Сравниха как се справят при нормална гравитация и при имитация на космоса.

Резултатите? Катастрофа.

Спермата се изгуби напълно

Няма промяна в движението. Спермите плуват със същата скорост и енергия. Но не намират пътя.

Много повече се объркват в лабиринта без гравитация. Д-р Никъл Макфърсън, главният изследовател, го обясни така: загубата на посока не идва от по-малко движение, а от други фактори.

Казано на прост език: мотора работи, но навигацията е счупена.

Това важи за сперма от хора и други бозайници. Гравитацията явно играе ключова роля в ориентирането.

Оплождането става още по-лошо

Не спряха дотук. Тествали oplodяване и развитие на ембриони. Мишки яйца, изложени на имитация на безтегловност 4-6 часа – успехът пада с 30%.

Ако времето се удължи? Развитието забавя. Ранните ембриони страдат. Колкото по-дълго, толкова по-зле.

Има лъч надежда (може би)

Ето позитивното: добавянето на прогестерон – хормон от яйцеклетките – помага на спермата да се ориентира дори в безтегловност.

Той действа като химически маяк към яйцето. Д-р Макфърсън е оптимистка, но предпазлива: "Трябва да го проучим още."

Какво значи това за космоса

Ако искаме истински колонии на Марс или Луната, трябва да решим проблема. Не знаем дали ниската гравитация действа бавно или има рязък праг.

Това ще определи как строим бази и генерираме изкуствена гравитация.

Добрата новина? Дори в тези условия много ембриони са здрави. Размножаването не е невъзможно – просто по-сложно.

По същество

Това проучване ни напомня: гравитацията прави повече, отколкото мислим. Не само ни държи на земята – помага и на живота да се създава.

Мечтаем за звезди, но детайлите са важни. Мога да кажа – това ме вълнува. Ракети кацат сами, а основите на живота все още са загадка.

Следващото стъпало? Тестове с лунна, марсианска и изкуствена гравитация. Защото семейства извън Земята ще са реалност. И трябва да сме готови.