Защо броенето на калории ни изтощава, а периодичното гладуване — не

Когато диетата се превръща в наказание

Хайде да си говорим честно — колко пъти сте започвали диета с твърдото намерение да успеете, само за да се окажете пред хладилника в 22:00, mentalно пресмятайки дали "си позволявате" това кисело мляко?

Да, и аз. Оказва се, че това е нещо изключително често срещано.

Ново проучване от Университета в Аделаида току-що публикува резултати, които ме накараха да си отдъхна малко. Изследователи проследиха над 200 възрастни с затлъстяване в 18-месечно клинично изпитване, сравнявайки три подхода: периодично гладуване, традиционно броене на калории и обикновени съвети за здравословно хранене.

Ето какво ме грабна: и групата с гладуване, и тази с калории отслабнаха приблизително еднакво — около 7 килограма средно. Но преживяванията им по пътя бяха напълно различни.

Умственото натоварване на "просто кажи не"

Хората, броящи калории, описаха нещо, което звучи познато на всеки, опитвал този подход — чувстваха се като постоянно се борят срещу собствените си желания. Всяко хранене се превръщаше в малка битка. Всеки снак — преговори със себе си. Изследователите изчислиха, че това непрекъснато усещане за контрол и самоотказ е формирало около 15% от загубата на тегло.

Това е доста забележително, като се замислите. Гореха умствена енергия просто за да... не ядат неща. Цял ден.

Междувременно групата с периодично гладуване? Те не съобщиха за същото изтощително умствено усилие. Имаха си прозорец за хранене (между 8 и 12 часа, три дни седмично), ядяха каквото им трябваше през това време и после просто... чакаха. Без броене. Без обсесия върху порциите. Просто различен ритъм.

Какво точно представлява периодичното гладуване?

Да го обясня накратко. В дните на гладуване участниците приемаха 30% от обичайните си енергийни нужди през 4-часов прозорец за хранене. След това гладуваха останалите 20 часа. В другите дни се хранеха нормално.

Преди да се притесните колко ужасно звучи — зная, звучи жестоко — ето интересната част. Хората и в двете групи съобщиха за подобрение в настроението и цялостното си благополучие. Дори в дните на гладуване. Изследователите смятат, че това може би се дължи на факта, че гладуването може да предизвика промени в стрес хормоните и да има успокояващ ефект за някои хора. (Разбира се, ако имате проблеми с храненето, този подход не е за вас — винаги се консултирайте с лекар.)

Защо това е по-важно от кантара

Ето защо смятам, че това проучване е наистина значимо — далеч от цифрите на кантара.

Десятилетия наред ни казват, че отслабването е просто въпрос на "калории влизат, калории излизат". И макар технически това да е вярно, то напълно игнорира човешкото преживяване. Гладът е неприятен. Усещането за лишение е неприятно. И когато си постоянно в "режим диета", си и в "режим провал", ако се подхлъзнеш.

Периодичното гладуване предлага различна рамка. Вместо да пита "колко мога да ям днес?", то пита "кога ям?". Има нещо почти освобождаващо в тази промяна. Ядеш и ядеш достатъчно — просто по различен график.

Професор Леони Хайлброн от изследователския екип го каза добре: много диети могат да доведат до загуба на тегло, но може да са трудни за спазване, което прави дългосрочното поддържане предизвикателство. Това проучвание предполага, че периодичното гладуване може да предложи алтернативен път за хора, за които конвенционалните подходи просто... не са устойчиви.

Практическото заключение

Не съм тук да ви казвам, че периодичното гладуване е магия или че трябва да се хвърлите на която и да е диета. Но смятам, че има нещо ценно в това изследване.

Ако сте опитвали да броите калории и сте чувствали, че то завладява живота ви — не сте слаби. Нямате липса на воля. Може би подходът просто не съответства на начина, по който работи вашият мозък.

Изследователите сами признават, че са необходими още проучвания, особено за да се разбере кой точно може да се възползва най-много от периодичното гладуване спрямо традиционните подходи. Целта не е да се намери една перфектна диета за всички — а да се открие какво наистина работи за вас, дългосрочно.

Защото ето я истината: най-добрата диета е тази, която реално можете да спазвате. И ако това означава да ядете храненията си в свит период вместо да носите калориен брояч в главата си целия ден — това може би е печелившата стратегия, която сте търсили.

Източник: ScienceDaily