Магнитът, който надви Земята

Хвани една обикновена магнитна подложка от хладилника. После вземи една кламерица. Усещаш ли? Тази малка магнитна пластинка вдига кламерицата нагоре, сякаш се подиграва на цялата гравитация на огромната ни планета.

Спри за секунда и помисли. Земята тежи около 6.6 секстилиона тона. Това е невероятно число. И въпреки това един жалък магнит от два грама печели битката без никакво усилие.

Физиците отдавна си блъскат главите над този проблем. Гравитацията е някак си невероятно слаба в сравнение с другите сили във вселената. И не просто слаба — а абсурдно слаба.

Числа, от които ти се вие свят

Нека ти покажа с конкретни числа.

В един атом сравни силата, с която електронът се привлича към протона чрез електромагнетизъм, срещу гравитацията. Електромагнитната сила печели с коефициент 1 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000 000.

Това е единица с 39 нули след нея.

Другояче казано: ако електромагнитната сила беше Емпайър Стейт Билдинг, гравитацията щеше да е... ами един единствен електрон.

И най-странното — никой не знае защо гравитацията е толкова слаба.

Лудо предположение

Тук започва наистина интересната част.

През 1998 г. трима физици — Нимa Аркани-Хамед, Савас Димитроу и Джиа Двали — излязоха с идея, която звучи като научна фантастика. Ами ако гравитацията изобщо не е слаба? Ами ако само изглежда слаба, защото се разсейва в измерения, които не можем да видим?

Представи си лампа в малка стая — светлината е ярка. Но сложи същата лампа в огромен склад — същата светлина става бледа, защото има толкова много пространство да запълни.

Физиците предположиха, че същото може да се случва с гравитацията. Докато електромагнетизмът и останалите сили са затворени в нашите познати три измерения, гравитацията може би има достъп до повече. Скрити измерения. Допълнителни посоки, невидими за нашите сетива и уреди.

Гравитацията не е слаба — тя е разредена. Разтегната по-тънко в повече измерения, отколкото можем да възприемем.

Защо математиката го подкрепя

И ето какво е хубаво — сметките излизат.

Помниш ли от училище, че площта на сфера расте с квадрата на радиуса? Удвоиш разстоянието от източник на светлина — тя се разстила върху четири пъти по-голяма площ и става по-слаба.

Това е защото ние живеем в три измерения. Ако съществувахме в две измерения, щяхме да заобикаляме нещата с окръжности вместо сфери. Дължината на окръжност расте само пропорционално на радиуса — много по-бавно от площта на сферата.

Това означава, че силите се държат различно в зависимост от броя измерения. Ако гравитацията има допълнителни измерения, в които да се разлива, ще изглежда по-слаба тук, в нашата триизмерна ниша.

Търсенето на микроскопични черни дупки

Как обаче учените проверяват тази луда хипотеза?

Ако съществуват малки скрити измерения, може би ще ги открием чрез невероятно миниатюрни черни дупки.

Ето логиката. Обикновено черни дупки се образуват само когато масивни звезди се свият под собствената си гравитация. Но ако гравитацията става по-силна на много малки мащаби — по-малки от всичко, което сме изследвали — тогава може би черни дупки могат да се формират с много по-малко материал.

Физиците активно търсят тези микроскопични черни дупки в ускорители като Големия адронен колайдер. Ако ги открият, това ще бъде директно доказателство за съществуването на допълнителни измерения.

Какво би означавало това

Помисли за момент, че тази теория е вярна.

Това означава, че в този момент гравитацията от тялото ти тегли обекти в измерения, които не можеш да видиш. Привличането на масата ти се простира в невидими посоки, разтяга се по-тънко, отколкото сме си представяли.

Странна мисъл, нали? Силата, която държи краката ти на земята, която подрежда планетите в орбити, която определя съдбата на галактиките — може би е само отгласа на истинското си аз, процеждащ се в реалности, които все още не сме открили.

Живеем в триизмерен балон, а истинската природа на гравитацията работи по начини, които едва можем да си представим.

Не знам за теб, но аз определено ще гледам на магнита си от хладилника по друг начин. Онова, което изглежда обикновено, може би е намек за нещо дълбоко странно относно вселената, която наричаме дом.